Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 47

— Възможно ли е да е убита на друго място и после да е пренесена на пейката, където я намерихме?

— Тогава по тялото щяха да останат следи от влаченето. Беше първото, за което проверих, допускайки, че е убита от един човек. Понеже не открих нищо, потърсих следи от пръсти, които да са я държали за ръцете и краката, ако е имало и съучастник. Нищо. Освен това, без да ми се иска да навлизам в технически подробности, има някои неща, които се случват в момента на смъртта и оставят следи. Като урина например…

— Какво искате да кажете?

— Това, че е убита там, където е намерена. Съдейки по отпечатъците, убиецът е бил само един. Познавала го е, тъй като никой не го е видял да бяга. Седял е от лявата й страна. Трябва да е бил човек с голям опит в бойните изкуства.

Савой благодари с кимване и бързо се отправя към изхода. По пътя звъни в участъка, където разпитват момчето.

— Забравете тая история с наркотиците — казва той. — Държите убиец в ръцете си. Опитайте се да разберете всичко, което знае за бойните изкуства. Ей сега идвам при вас.

— Недей — отвръща му гласът отсреща. — Отивай към болницата. Смятам, че имаме и друг проблем.

13:28 ч.

Чайката си летяла над един плаж в Залива, когато видяла мишката. Спуснала се от небето и я попитала:

— Къде са ти крилете?

Всички животни говорят на различни езици и мишката не разбрала какво й се казва, но все пак забелязала, че животното пред нея има две странни големи неща, излизащи от тялото.

„Сигурно е болно от нещо“, помислила си мишката.

Чайката видяла, че мишката гледа втренчено крилете й.

„Горкичката. Сигурно е била нападната от чудовища, които са й отнели способността да говори и са й откраднали крилете.“

Съжалила се, взела мишката в човката си и я понесла нагоре, за да я разходи из висините.

„Поне малко да убие носталгията си“, мислела си чайката, докато летели. После съвсем внимателно я върнала на земята.

Няколко месеца мишката била едно ужасно нещастно създание — била опознала висините, откъдето видяла широк и красив свят.

Но с течение на времето отново свикнала да бъде мишка и сметнала, че чудото, което я е сполетяло в този живот, е просто сън.

Тази история е от неговото детство. Но в този миг той е в небето — може да види тюркоазното море, луксозните яхти, хората, които са като мравки там долу, шатрите по плажа, хълмовете, хоризонта отляво, отвъд който се простира Африка с всичките си проблеми.

Земята бързо се приближава. „Хората трябва да се гледат отгоре винаги когато е възможно — мисли си той. — Само така можем да осъзнаем истинския си размер и това колко сме малки.“

Ева сякаш е раздразнена или отегчена. Хамид никога не знае какво точно минава през главата на жена му, макар че са заедно повече от две години. Но въпреки че Кан е изпитание за всички, той не може да го напусне по-рано от планираното. Тя би трябвало да е свикнала с това, тъй като животът на нейния бивш съпруг май не е бил по-различен от неговия — вечерите, на които трябва да присъства, събитията, които трябва да организира, постоянното пътуване в различни страни, континенти, смяната на езици.