Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 46

„Винаги мислят само за най-очевидното — наркотици, инфаркт, такива неща.“

Патологът се бави повече, отколкото е необходимо да се измие — малко тръпка няма да навреди на работата му. Маже ръцете си с дезинфектант и хвърля в кошчето инструментите за еднократна употреба, които е използвал при аутопсията. След това се обръща и моли инспектора да огледа тялото на момичето от горе до долу.

— Подробно, без да се притеснявате — част от професията ви е да обръщате внимание на детайлите.

Савой оглежда внимателно трупа. В даден момент посяга да повдигне едната ръка на момичето, но патологът го спира.

— Не е необходимо да я пипате.

Очите на Савой обхождат голото тяло. По това време той вече знае достатъчно за нея. Оливия Мартинш, дъщеря на португалци, която ходи с човек с неясна професия, пристрастен към нощния живот в Кан. В този момент го разпитват далеч от това място. Един съдия позволи апартаментът му да бъде обискиран и вътре намериха малки шишенца с терахидроканабинол — основния халюциногенен компонент на марихуаната, който в днешно време може да се поема разтворен в сусамово масло. Така не остава миризма наоколо и ефектът е по-силен, отколкото при поглъщането с дима. Шест пликчета с по един грам кокаин всяко. Следи от кръв по чаршафа, който сега е изпратен в лабораторията. Най-много дребен трафикант. Познат на полицията. С един престой в затвора. Но никога не е обвиняван във физическо насилие.

Оливия е красива дори в смъртта си. Дебели вежди, детско излъчване, гърди, които…

— Не виждам нищо.

Патологът се усмихва, а Савой се раздразва от арогантното му изражение. Патологът сочи към едва забележима морава следа между лявото рамо и врата на момичето.

Веднага след това сочи друга подобна следа от дясната страна на торса, между две ребра.

— Бих могъл да започна да описвам технически детайли като притискане на югуларната вена и сънната артерия, докато в същото време подобен натиск е упражнен върху определен нервен сплит, и то с такава прецизност, че е предизвикана пълна парализа на горната част на тялото…

Савой не казва нищо. Патологът разбира, че не е време да показва колко много знае или да се шегува със ситуацията. Самосъжалява се — ежедневно се бори със смъртта, живее сред трупове и съкрушени хора, децата му никога не обсъждат професията на баща си и никога няма тема за разговор по време на вечеря, тъй като хората ненавиждат да говорят за неща, които им се струват зловещи. Неведнъж си е задавал въпроса дали е избрал правилната професия.

— С две думи, удушена е.

Савой не продумва. Умът му продължава да работи трескаво — удушена на „Ла Кроазет“ през деня? Родителите бяха разпитани. Момичето беше излязло от дома си със стоката — нелегална, тъй като амбулантните търговци не плащат данъци на държавата, следователно им е забранено да работят.

„Но това няма значение в момента.“

— Същевременно има нещо любопитно. При обикновеното удушаване следите са и на двете рамена, тоест класическата сцена, при която някой държи жертвата за врата, докато тя се опитва да се освободи. В нашия случай едната ръка, по-точно един-единствен пръст е спрял притока на кръв към мозъка, докато друг пръст е причинил парализа на тялото — то е било неспособно да реагира. За което се изисква изключително сложна техника и перфектно познаване на човешкия организъм.