Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 49

Винаги бе смятал, че е неспособен да се влюби в нещо извън работата си, въпреки че списъкът му със завоевания включваше завиден брой зашеметяващи жени. Но в момента, в който се появи Ева, откри в себе си друг мъж — от две години бяха заедно, а любовта му беше по-силна отвсякога.

Влюбен.

Той, Хамид Хюсеин, един от най-известните дизайнери в света, лицето на огромен международен конгломерат за блясък и разкош. Той, който се беше борил срещу всички и всичко, беше се изправил срещу предразсъдъците на Запада спрямо хората от Близкия изток и беше използвал вековната мъдрост на своето племе, за да оцелее, да се изучи и да се изкачи на върха. Противно на слуховете не произхождаше от семейство, забогатяло от петрол. Баща му беше търговец на платове, който един прекрасен ден беше спечелил благоволението на шейха, защото беше отказал да се подчини на негова заповед.

Когато се колебаеше за някое решение, обичаше да си припомня примера, даден му в младостта — да казва „не“ на могъщите, дори това да е свързано с огромен риск. Почти винаги правеше правилния ход. А когато грешеше, виждаше, че последствията не са толкова тежки, колкото си беше представял.

Неговият баща. Така и не успя да види успеха на сина си. Когато шейхът започна да изкупува всички налични терени в онази част на пустинята, за да може да построи един от най-модерните градове в света, неговият баща прояви смелостта да каже на посредниците му: „Няма да продавам. Семейството ми живее тук от много векове. Тук погребваме нашите мъртви. Тук сме се научили да оцеляваме при несгодите и нападенията. Мястото, което Бог ни е дал, за да се грижим за него на тоя свят, не се продава.“

Историята отново е в главата му.

Посредниците вдигнаха цената. Понеже не постигнаха нищо, се върнаха гневни и готови на всичко, за да махнат баща му оттам. Шейхът започваше да става нетърпелив — искаше веднага да започне проекта си, тъй като имаше големи планове, цената на петрола беше скочила на международния пазар, парите трябваше да се похарчат, преди да се изчерпят запасите, когато вече нямаше да има възможност да се създаде привлекателна инфраструктура за чуждестранни инвестиции.

Ала старият Хюсеин продължаваше да отказва всякаква цена за имота си. Докато един ден шейхът не реши да отиде да поговори лично с него.

— Мога да ти предложа всичко, което пожелаеш — каза той на търговеца на платове.

— Тогава дайте подходящо образование на моя син. Той е вече на шестнайсет години и няма никаква перспектива тук.

— В замяна ще ми продадеш къщата.

Последва дълго мълчание, докато не чу баща си, взрян в очите на шейха, да казва нещо, което никога не беше очаквал:

— Вие трябва да образовате поданиците си. Не мога да заменя бъдещето на моето семейство за неговото минало.

Спомня си как видя огромна тъга в очите на баща си, когато продължи:

— Но ако моят син може да получи, макар и една възможност в живота, приемам предложението.