Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 45

Един асистент отива при камерата. През това време Габриела се бори с времето и се опитва да прочете поне веднъж написаното на онзи половин лист хартия.

— Номер двайсет и пет, Габриела Шери, агенция „Томпсън“.

Двайсет и пет?

— Запис — казва жената с очилата. Настава пълна тишина.

— „Не, не вярвам на думите ти. Никой не е в състояние да извършва престъпления, без да има причина за това.“

— Започни отначало. Ти говориш с твоя приятел.

— „Не. Не вярвам на думите ти! Никой не е в състояние да извършва престъпления ей така, без да има причина за това.“

— „Ей така“ го няма в текста. Смяташ ли, че сценаристът, който месеци наред е работил, не е мислил над възможността да сложи „ей така“? Дали пък не го е махнал, защото е сметнал, че е ненужно и изкуствено?

Габриела си поема дълбоко въздух. Няма какво повече да губи, освен търпението си. Сега ще направи това, което смята за най-добро — ще излезе оттук, ще отиде на плажа или ще се върне да поспи малко. Трябва да си почине, за да е в отлична форма, когато привечер започнат коктейлите.

Завладява я странно сладко спокойствие. Внезапно започва да се чувства закриляна и обичана. Благодарна е, че е жива. Никой не я задължава да стои тук и да търпи отново цялото унижение. За първи път през всичките тези години тя осъзнава силата, която е смятала, че не притежава.

— „Не, не вярвам на думите ти. Никой не е в състояние да извършва престъпления, без да има причина за това.“

— Следващото изречение.

Указанието беше излишно. Габриела, така или иначе, щеше да продължи.

— „По-добре да отидем на лекар. Смятам, че ти имаш нужда от помощ.“

— „Не“ — отвърна жената с очила, която играеше ролята на „приятеля“.

— „Добре. Няма да отидем на лекар. Ще се поразходим малко и ти ще ми разкажеш точно какво става. Аз те обичам. И ако на никой друг на този свят не му пука за теб, на мен ми пука.“

Изреченията на листа са свършили. В помещението е тихо. Странна енергия е завладяла мястото.

— Кажи на момичето, което чака отвън, че може да си тръгва — нарежда жената с очила на един от присъстващите.

Дали е каквото си мисли?

— Отиди до левия изход на плажа, при кея в края на „Ла Кроазет“, срещу Палмовата алея. Там ще те чака една моторница точно в 13:55 ч., за да те отведе на среща с господин Гибсън. Сега ще изпратим видеото, но той обича лично да познава хората, с които има вероятност да работи.

Усмивка грейва на лицето на Габриела.

— Казах „вероятност“. Не казах „ще работи“.

Въпреки това усмивката й не изчезва. Гибсън.

13:19 ч.

Между инспектор Савой и патолога, върху маса от неръждаема стомана, лежи красива млада жена на около двайсет години, чисто гола.

И мъртва.

— Сигурен ли сте?

Патологът се отправя към един умивалник, също от неръждаема стомана. Маха гумените си ръкавици, хвърля ги в кошчето и пуска чешмата.

— Напълно сигурен. Няма и следа от дрога.

— Тогава какво се е случило? Толкова млада жена да получи инфаркт?

В залата се чува само шуртенето на водата.