Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 44

Габриела беше четвъртата повикана. Опита се да прочете какво казват очите на трите преди нея, които безмълвно излязоха от залата. Но пък всичките бяха… актриси. Можеха да прикрият и радостта, и тъгата си. Вървяха решително към изхода, пожелаваха „късмет“ с твърд глас, сякаш казваха: „Не се притеснявайте, момичета, няма какво да губите. Ролята вече е моя.“

Едната от стените в апартамента е покрита с черен плат. По пода има всевъзможни кабели и лампи с нещо като телена мрежа отгоре. Монтирали са някакво подобие на чадър с бял плат отпред. Има звукова уредба, монитори и видеокамера. По ъглите са струпани шишета с минерална вода, метални куфарчета, триножници, разпилени листове и компютър. Седнала на пода, една жена на около трийсет и пет разглежда нейното портфолио.

— Ужас — казва, без да поглежда към нея. — Ужас — повтаря.

Габриела не знае какво точно да прави. Може би да се престори, че не чува, и да отиде в ъгъла, където група техници разговарят оживено, палейки цигара след цигара. Може и просто да остане права.

— Тази е отвратителна — продължава жената.

— Това съм аз.

Не успя да се сдържи. Беше прекосила на бегом половината град, близо два часа бе стояла в някаква чакалня, мечтаейки как животът й ще се промени завинаги (въпреки че тези бленувания бяха все по-контролирани и вече не допускаше да я обзема някогашната възбуда) и нямаше нужда някой да я потиска допълнително.

— Знам — казва жената, без да отделя поглед от снимките. — Трябва да са ви стрували цяло състояние. Има хора, които живеят от това да правят портфолиа, да пишат автобиографии, да организират курсове по театрално майсторство, с две думи, да печелят от суетата на хора като вас.

— Щом го намирате за отвратително, защо ме повикахте?

— Защото имаме нужда от някой отвратителен.

Габриела се засмива. Жената най-накрая вдига глава и я оглежда от горе до долу.

— Харесаха ми дрехите ви. Мразя банални хора.

Мечтата на Габриела се завръща. Сърцето й учестява ритъма си.

Жената й подава един лист.

— Отидете там, където е отбелязано — и обръщайки се към екипа, казва: — Загасете цигарите! Затворете прозорците, за да е чист звукът!

На пода с жълто тиксо е отбелязан един кръст. По този начин няма нужда да се преправя светлината и камерата не трябва да се мести — актьорът застава на мястото, обозначено от техническия екип.

— Изпотих се от жегата тук. Може ли поне да отида до банята и да си сложа фон дьо тен и малко грим?

— Да, разбира се, че може. Но когато се върнете, вече няма да имаме време за записа. Трябва да предадем материала този следобед.

Вероятно всички момичета преди нея са задавали същия въпрос и са получавали същия отговор. По-добре да не губи време — вади хартиена кърпичка от чантата и леко докосва с нея лицето си, докато се отправя към обозначеното място.