Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 43

Вероятно всичките бяха водили битки със семействата си, които смятаха, че дъщеря им накрая ще свърши като проститутка.

Всичките се бяха качвали на сцената и бяха изпитвали агонията и екстаза от срещата с публиката. Бяха виждали вперените в сцената погледи, бяха усещали наелектризирания въздух, бяха получавали аплодисменти. Всичките си бяха представяли стотици пъти как някой от Суперкласата е сред публиката и как ще ги покани в ложата си след спектакъла с нещо по-конкретно от покана за вечеря, молба да си дадат телефонния номер или комплименти за отличната работа.

Всички вече бяха приемали по три-четири покани, докато разберат, че това не води доникъде, освен до леглото на някой по-стар влиятелен мъж, който се интересува само от тялото им. И обикновено женен като всеки „интересен“ мъж.

Всички имаха по някой млад приятел, но когато ги питаха дали са обвързани, отговаряха, че са свободни. Всички смятаха, че могат добре да владеят положението. Всички бяха чували стотици пъти, че притежават талант, но просто им липсва шанс, ала ето че пред тях стои човекът, който може изцяло да промени живота им. Всички бяха повярвали няколко пъти. Всички бяха попадали в капана на прекалената доверчивост и се бяха смятали за господарки на положението, докато на другия ден не си дадяха сметка, че на телефонния номер, който са получили, отговаря някоя сърдита секретарка, която не възнамерява да ги свърже със своя шеф.

Всички вече бяха заплашвали, че ще разкажат как са били измамени и че ще продадат историята на жълтата преса. Никоя не бе направила това, защото все още бяха във фазата на „не бива да си провалям шансовете със скандали“.

Вероятно някои от тях бяха минали през теста с „Алиса в Страната на чудесата“ и сега искаха да докажат на семействата си, че са по-способни, отколкото ги мислят. Впрочем семействата им вече ги бяха виждали в рекламите по телевизията или на билбордовете и след първоначалните скандали бяха напълно убедени, че съдбата на дъщеря им е само една:

Блясък и разкош.

Всички смятаха, че мечтата е възможна, че някой ден ще признаят таланта им. Но накрая разбираха, че има само една вълшебна думичка в тази сфера:

Връзки.

Всички бяха раздали своето портфолио още с пристигането си в Кан. И не изпускаха мобилния си телефон, посещаваха всякакви възможни места, опитваха се да влязат на невъзможните, мечтаеха някой да ги покани на вечерно парти, както и за най-голямата награда — да минат по червения килим пред Фестивалния дворец. Но може би това беше най-трудната мечта — толкова трудна, че дори пред себе си не смееха да я признаят, за да не допуснат огорчението да съсипе радостта, която на всяка цена трябваше да демонстрират дори когато не бяха доволни. Връзки.

След много погрешни срещи са успели да осъществят една, която е довела донякъде. Затова са тук. Защото имат връзки и благодарение на тях един продуцент от Нова Зеландия ги е повикал. Никоя не питаше за какво. Знаеха само, че трябва да бъдат точни, защото никой не разполагаше с време за губене, особено пък хората от киноиндустрията. Само те имаха време, петте момичета в чакалнята, заети със своите мобилни телефони и списания. Периодично изпращаха съобщения, за да разберат дали някой ги е поканил за нещо през този ден. Опитваха се да поговорят с приятели и не пропускаха да кажат, че в момента са заети, тъй като имат много важна среща с един кинопродуцент.