Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 41

Кой променя света? Суперкласата. Хората с власт, които влияят върху поведението, сърцата и мисленето на възможно най-голям брой хора.

Затова искаше Явиц. Искаше „Оскар“. Искаше Кан.

И понеже за да постигне всичко това, не можеше да разчита на „демокрацията“ — хората предпочитаха да дават мнение за това как е най-добре да се направи нещо, без никога да поемат рискове, — тя просто заложи всичко. Нае екипа, който беше на разположение, месеци наред пренаписва сценария, убеди прекрасни — но непознати — оператори, художници на костюми и актьори за поддържащите роли, като не им обещаваше почти никакви пари, а това да бъдат забелязани в бъдеще. Всички се впечатляваха от списъка на петте главни изпълнителки („Навярно бюджетът е много, много голям!“). Отначало искаха високи хонорари, но накрая се убеждаваха, че участието им в такъв проект би било важно за техните биографии. Морийн беше толкова обсебена от идеята, че сякаш ентусиазмът й отваряше всички врати.

Сега оставаше последният скок, който да преобърне нещата. Не е достатъчно един писател или музикант да създаде нещо качествено. Трябва да стане така, че произведението му да не събира прах на някой рафт.

Трябва да бъде забелязан!

Изпрати копие на един-единствен човек — Явиц Уайлд. Използва всичките си връзки. Унижаваха я, но тя продължи напред. Пренебрегваха я, но това не отне куража й. Отнасяха се зле с нея, присмиваха й се, отхвърляха я, но тя продължи да вярва, че успехът е възможен, защото се беше раздала докрай. Докато на сцената не се появи нейният бивш любим и Явиц Уайлд не й определи среща.

По време на обяда не сваля очи от него, предвкусвайки момента, в който ще бъдат заедно след два дни. Внезапно забелязва, че той седи като парализиран с вперен в една точка невиждащ поглед. Един от неговите приятели поглежда назад и встрани, а ръката му е под сакото през цялото време. Другият грабва телефона си и истерично започва да натиска клавишите.

Дали се е случило нещо? Не, със сигурност не. Хората край него продължават да разговарят, да пият, да се наслаждават на още един фестивален ден, на събитията, слънцето и хубавите тела.

Единият от мъжете се опитва да го вдигне и да го накара да ходи, но Явиц сякаш не може да помръдне. Не би трябвало да е нещо сериозно. Най-много да си е пийнал повечко. Или умора, стрес.

Не би трябвало да е нещо сериозно. Беше стигнала толкова далече, беше толкова близо и…

Чува се далечен вой на сирена. Сигурно е полицията, която проправя път на някоя важна особа във вечното задръстване.