Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 37

Паулу Коелю

А малкото авантюристи, които решават да поемат риска — въпреки всички неблагоприятни знаци, откриват твърде късно, че не е достатъчно да имат качествен продукт в ръцете си. За да може един филм да достигне до големите световни столици, разходите по неговото представяне стават все по-голяма пречка — реклами на цяла страница във вестници и списания, приеми, пресконференции, промоционални пътувания, все по-скъпо платени екипи, модерна снимачна техника. А най-лошият от всички проблеми е да се намери някой, който да разпространява филма.

Дори и така всяка година продължава същото: тичането от едно място на друго, деловите срещи, Суперкласата, която обръща внимание на всичко, освен на прожекциите, компаниите, предлагащи да платят една десета от реалната цена, за да окажат на даден кинематографист „честта“ неговата творба да се излъчи по телевизията, молбите да се преработи всичко така, че да не се засегне някоя общност, изискванията за нови версии, обещанията (невинаги изпълнени), че ако сценарият се промени изцяло и се фокусира върху определена тема, ще има договор следващата година.

Хората слушат и приемат, те нямат избор. Суперкласата управлява света, нейните аргументи са умело изложени, гласът благ, усмивката любезна, но решенията й — окончателни. Тя знае. Тя приема или отхвърля. Тя има власт.

А властта не преговаря с никого, освен със себе си. Ала не всичко е изгубено. Както в измисления свят, така и в реалния, винаги съществува някой герой.

Морийн гледа гордо — героят е пред нейните очи! След два дни голямата среща най-накрая ще се състои. След като три години се е трудила, мечтала, звъняла по телефона, пътувала до Лос Анджелис. След подаръците и молбите към нейните приятели от Банката за услуги, след намесата на неин бивш любовник, състудент от кинофакултета, който бе решил, че е по-безопасно да работи във важно филмово списание, отколкото да рискува да си загуби здравето и парите.

„Ще говоря с него — обеща бившият. — Но Явиц не зависи от никого, дори от журналистите, които биха могли да лансират или провалят продуктите му. Той е над тези неща. Мислили сме да направим репортаж за него, за това как успява да държи в ръцете си толкова кина, но никой, с когото е работил, не пожела да го коментира. Ще говоря, но не мога да упражнявам натиск върху него.“

И той позвъни на Явиц. Успя да го накара за изгледа „Тайни от подземието“. На другия ден се обадиха за среща в Кан.

Морийн дори не посмя да каже, че се намира на десет минути от неговия офис — уговориха се да се видят в далечния френски град. Тя успя да си намери самолетен билет за Париж, пътува цял ден с влак до Кан, показа ваучера си на киселия управител на евтиния хотел, настани се в единична стая, където прескачаше куфарите си всеки път, когато трябваше да отиде до банята, уреди си — пак с помощта на бившия — покани за някои второкласни мероприятия като промоция на водка или представянето на нова линия тениски. Вече беше твърде късно, за да успее да си осигури пропуск за Фестивалния дворец.