Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 35

— Няма нищо — казва Явиц. — Просто шега. Показва иглата.

Двамата идиоти са подготвени срещу атаки с огнестрелно оръжие, срещу ножове и физическа агресия, срещу заплахи от атентат. Винаги първи влизат в хотелската му стая. Винаги са готови да стрелят, ако се наложи. Познават кога някой носи оръжие (което е обичайно в много градове по света) и не свалят очи от него, докато човекът не докаже, че не представлява заплаха. Когато Явиц се качва в асансьор, се чувства притиснат от двете страни — охранителите му долепят телата си и оформят нещо като стена. Никога не ги е виждал да вадят пистолетите си, защото, ако това се случи, то задължително ще последват изстрели. Обикновено решават всички проблеми с поглед и спокоен разговор.

Проблеми? Никога не е имал проблеми, откакто си има „приятели“. Сякаш самото им присъствие е достатъчно, за да прогони злите духове и лошите намерения.

— Онзи мъж. Един от първите пристигнали, който седеше сам на масата — казва единият. — Той беше въоръжен, нали?

Другият промърморва нещо като „възможно е“. Но вече е минало доста време, откакто си е тръгнал. А и през целия си престой тук беше под наблюдение, тъй като не можеха да видят накъде гледа зад тъмните си очила.

Успокояват се. Единият отново се заема с телефона, а другият вперва поглед в чернокожия от Ямайка, който го поглежда без никакъв страх. Има нещо странно в този мъж. Ако реши да направи още нещо, ще му се наложи да носи чене. Всичко ще бъде извършено максимално дискретно, на пясъка, далеч от хорските очи и то само от единия от тях, докато другият чака с пръст на спусъка. Подобни провокации може да са само за прикритие, чиято единствена цел е да отдалечи охранителите от жертвата. Вече бяха свикнали с този стар номер.

— Всичко е наред…

— Не, не е наред. Викнете линейка. Не мога да мръдна ръката си.

12:44 ч.

Какъв късмет!

Тази сутрин тя очакваше всичко, но не и да срещне човека, който — сигурна беше в това — щеше да промени живота й. Но той е там, с неизменния си небрежен вид, седи с двама приятели, защото властимащите не се нуждаят от нищо, за да покажат на какво са способни. Дори не ползват охрана.

Според Морийн хората в Кан се делят на две категории:

А) Хора със загар, които по цял ден прекарват на слънце (защото вероятно вече са били победители) и имат специален пропуск за зоните с ограничен достъп по време на Фестивала. Когато се прибират в хотелите си, ги очакват покани за различни събития. По-голямата част от тези покани те изхвърлят в кошчето за боклук.

Б) Бледи хора без загар, които тичат от един мрачен офис до друг, провеждат кастинги, присъстват на чудесни филми, които ще останат незабелязани сред многото оферти, или на чудовищни боклуци, които могат да намерят място под слънцето (сред онези със загар), защото имат необходимите връзки с точния човек.