Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 36

Явиц Уайлд има завиден загар.

Събитието, което завладява малкия град в Южна Франция за дванайсет дни, което кара всички цени да скочат, което позволява само на автомобили с пропуски да се движат по улиците и задръства летището с частни самолети, а плажовете с фотомодели, не представлява само един обграден от многобройни фотографи червен килим, по който минават големите звезди към входа на Фестивалния дворец.

Кан не е за модата, Кан е за филмите!

Въпреки че луксът и блясъкът се натрапват, истинската душа на Фестивала е огромният филмов пазар — купувачи и продавачи от цял свят идват тук, за да търгуват със завършените продукти, да инвестират и да обменят идеи. В града има средно по четиристотин прожекции на ден — повечето във временно наети апартаменти, където хората са неудобно разположени по леглата, оплакват се от жегата, искат минерална вода и специално внимание. Това изкарва от равновесие създателите на филма, но насилените усмивки не слизат от лицата им. Налага им се да приемат всичко, да отстъпват пред провокациите, защото трябва да покажат онова, в което са вложени години труд.

Същевременно, докато тези четири хиляди и осемстотин нови продукции се борят ожесточено да излязат от хотелската стая и да си извоюват истинска прожекция в киносалоните, светът на мечтите се движи в обратна посока — новите технологии завоюват нови и нови терени, хората вече не излизат често от домовете си заради липсата на сигурност, прекалено многото работа и кабелните телевизии, от които могат да избират измежду петстотин филма на ден почти безплатно.

А което е по-лошо, в днешно време интернет позволява всички да създават кино. Специални портали показват филми за проходили бебета, за обезглавени в някоя война, за жени, които излагат на показ телата си само заради удоволствието от факта, че някой зрител е получил моментно удоволствие в самотните си мигове, пътни произшествия, спортни клипове, модни ревюта, записи от скрити камери, които поставят в притеснителни ситуации нищо неподозиращи хора.

Хората, разбира се, продължават да търсят развлечения навън. Но предпочитат да харчат парите си по заведения и бутици, защото останалото си го имат на своите телевизори или компютри.

Филми. Отминало е времето, когато всички помнеха кой е взел „Златната палма“. Ако сега попитате кой е спечелил миналата година, дори участвалите във Фестивала трудно ще се сетят. „Един румънски филм“, би казал някой. „Не, сигурен съм, че беше немски“, би изкоментирал друг. Тайничко ще погледнат в каталога и ще установят, че е италиански, при това прожектиран само в арт клубовете.

Кинозалите, които след период на конкуренция с видеото бяха започнали да се множат, сега сякаш отново са в упадък — конкурират се с безплатните стари филми към вестниците, с интернет, със световната пиратска дейност. Това прави разпространението още по-ожесточено. Ако някоя голяма киностудия е инвестирала много в даден филм, тя ще се постарае да го покаже в максимален брой кинозали едновременно, оставяйки съвсем малко място за която и да било друга продукция, опитваща се да пробие.