Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 34

Никога не си бяха задавали въпроса как е постигнал този подвиг. Стига да продължаваше да им осигурява голям успех на всеки пет провала (средното съотношение при студиите беше един успех на девет провала), този въпрос нямаше значение.

Ала Явиц знаеше защо е толкова преуспял. И затова никога не излизаше без своите двама „приятели“, които в момента отговаряха на обаждания, уреждаха срещи, приемаха покани. Въпреки че двамата бяха с нормална физика в сравнение с горилите на входа, струваха колкото цяла войска. Бяха тренирали в Израел и бяха служили в Уганда, Аржентина и Панама. Докато единият говореше по телефона, другият неуморно шареше с поглед и запаметяваше всеки човек, всяко движение и всеки жест. Редуваха се в дейността си също като симултанните преводачи и диспечерите. Работата изискваше почивка на всеки петнайсет минути.

Какво прави на този „обяд“? Можеше да си остане в хотела и да се опита да поспи, вече е уморен от ласкателства и похвали. Омръзнало му е да казва на всеки десет минути да не му дават визитна картичка, понеже ще я загуби. Когато настояваха, любезно молеше да говорят с някоя от неговите секретарки (задължително настанени в друг луксозен хотел на „Ла Кроазет“, без право на сън, винаги на телефона, който не преставаше да звъни, вечно отговарящи на електронните писма от киносалони по целия свят, които въпреки многобройните филтри срещу нежелани съобщения винаги пристигаха заедно с предложения за уголемяване на пениса или съвети за получаване на многократен оргазъм). Според това как ще кимне някой от неговите асистенти той даваше адреса и телефона на секретарката или казваше, че в момента визитките са свършили.

Какво прави на този „обяд“? В Лос Анджелис по това време спеше, колкото и късно да се е прибрал от някое парти. Явиц знае отговора, но не иска да го приеме — страх го е да е сам. Завижда на мъжа, който пристигна рано и започна да пие коктейла си със зареян в морето поглед, привидно спокоен, без желание да се прави на важен или зает. Решава да го покани да пийнат нещо заедно. Но забелязва, че вече не е там.

Тъкмо тогава усеща някакво боцване в гърба.

„Комари. Ето защо мразя партита на пясъка.“

Когато се опитва да почеше мястото, вади от тялото си малка игличка. Що за идиотска шега! Поглежда назад и на около два метра през многото минаващи гости вижда как един чернокож мъж, вероятно от Ямайка, ако се съди по дългата коса на масури, се смее, докато група жени го гледа с почитание и желание.

Твърде е уморен, за да отговори на предизвикателството. По-добре да остави ямаеца да се прави на забавен — та това е всичко, което той може, за да впечатлява околните.

— Идиот.

Двамата му придружители веднага реагират на внезапните странни движения на човека, когото трябва да пазят срещу четиристотин трийсет и пет долара на ден. Единият от тях посяга към дясното си рамо, където в трудно забележим под сакото кобур има автоматично оръжие. Другият става и с дискретен скок (в крайна сметка се намират на парти) застава между чернокожия и своя шеф.