Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 27

Но нещо го безпокои.

Името. Имената.

Вече е убивал и преди — с оръжията и благословията на своята страна. Не знае точно колко души е убил, но рядко е виждал лицата им и никога, абсолютно никога, не е питал за имената им. Защото, когато знаеш нечие име, си даваш сметка, че си изправен пред човешко същество, а не пред „врага“. Името превръща човека в уникален и специален индивид с минало и бъдеще, с възходи и вероятни падения, с победи и поражения. Хората се отъждествяват с името си, гордеят се с него, повтарят го хиляди пъти през живота си. То е първата дума, която научават след „мама“ и „тате“.

Оливия. Явиц. Игор. Ева.

А духът няма име. Той е абсолютната истина, която обитава тялото за известно време и един ден го напуска. Господ не ще си направи труда да попита: „Как се казваш?“, когато душата се изправи на съд пред него. Господ ще пита само: „Ти обичаше ли, докато беше жив?“ Смисълът на живота е способността да обичаш, а не името, записано в паспорта, визитната картичка и другите документи. Големите мистици са променяли имената си, а понякога напълно са се отказвали от тях. Когато попитали Йоан Кръстител кой е, той казал само: „Аз съм глас на викащия в пустинята.“ Когато среща човека, върху когото съгражда църквата си, Исус пренебрегва факта, че той цял живот се е казвал Симон, и започва да го нарича Петър. Когато Мойсей пита Бог как Му е името, отговорът е: „Аз съм Оня, който съм.“

Може би трябва да потърси друг човек. Вече му стига една жертва с име — Оливия. Но в този момент чувства, че не може да се върне назад, въпреки че решава повече да не пита как се казва светът, който се кани да разруши. Не може да отстъпи, защото иска да бъде справедлив с нещастното момиче от плажа, толкова беззащитно, толкова лесна и сладка жертва. Неговото ново предизвикателство — псевдоатлетичен потен мъж с боядисана коса, отегчен поглед и голяма власт — ще е доста по-трудно. Двамата мъже в костюми не са просто компания, забелязва, че въртят глави насам-натам и следят всичко, което се случва. Ако иска да е достоен за Ева и справедлив към Оливия, трябва да докаже смелостта си.

Оставя сламката в сока от ананас. Постепенно прииждат хора. Сега трябва да изчака шатрата да се напълни. Сигурно ще е скоро. Както не беше планирал да разруши един свят на прочутия булевард в Кан посред бял ден, така и сега не знае как точно ще осъществи замисъла си. Но нещо му подсказва, че е избрал перфектното място.

Мислите му вече не са при нещастното момиче от „Ла Кроазет“. Адреналинът бързо нахлува в кръвта му, сърцето му бие все по-силно, възбуден е и е доволен.

Явиц Уайлд няма да си губи времето само за да яде и пие безплатно на едно от хилядите светски събития, на които е поканен през годината. Щом е тук, значи е заради нещо или заради някого.

Това нещо или този някой със сигурност ще е най-доброто алиби.

12:26 ч.

Явиц вижда как хората пристигат и шатрата се препълва. Мисли си все същото, както винаги.