Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 29

А той не искаше да се среща с никого. Освен работата му съществуваха и други неща, които да прави в живота си. Имаше навика веднъж месечно да лети до Аляска, да влезе в първия бар там, да се напие, да яде пица, да обикаля сред природата, да разговаря със старите хора от малките градчета. По два часа дневно тренираше в своята фитнес зала, но пак беше с наднормено тегло и лекарите му казваха, че всеки момент може да се появят проблеми със сърцето. Не се вълнуваше много от физическата си форма, щеше му се просто да облекчи постоянното си напрежение, което сякаш го смазваше във всяка секунда от деня, искаше да медитира, да излекува душевните си рани. Когато ходеше на село, винаги разпитваше случайни хора за това какъв е „нормалният“ живот, защото вече беше забравил. Отговорите бяха най-различни, но постепенно разбра, че е съвсем сам на този свят, въпреки че вечно бе обграден с хора.

Накрая състави списък за нормалното въз основа на чутото.

Явиц се огледа. Имаше един мъж с тъмни очила, който пиеше плодов сок и изглеждаше далеч от всичко наоколо — съзерцаваше морето и не се интересуваше от никого. Хубав елегантен мъж с посивяла коса. Беше един от първите пристигнали и вече трябваше да е разбрал кой е той, но не полагаше никакви усилия да му се представи. Дори имаше смелостта да остане сам! Самотата в Кан бе анатема. Тя бе синоним на това, че никой не се интересува от теб, на липсата ти на значимост и връзки.

Завидя на този мъж. Със сигурност нямаше нищо общо с неговия „списък на нормалното“, който винаги беше в джоба му. Изглеждаше независим и свободен.

Много му се искаше да поговори с него, но беше твърде уморен.

Обърна се към един от „приятелите“ си:

— Какво е да си нормален?

— Да нямате проблем със съвестта си? Да не би да се разкайвате за нещо?

Явиц беше задал грешния въпрос на грешния човек, който вероятно сега смяташе, че изпитва някакви угризения и иска да започне нов живот. Нищо подобно. А дори и да имаше угризения, беше твърде късно да започне отначало. Познаваше правилата на играта.

— Питам какво е да си нормален.

„Приятелят“ се замисли. Другият на масата продължи да следи движението наоколо.

— Да живееш като някой от тези хора без амбиции — отвърна накрая мъжът.

Явиц извади от джоба си списъка и го сложи на масата.

— Винаги нося това със себе си. И ще добавя още неща.

„Приятелят“ каза, че не може да го прочете сега, трябва да обърне внимание на случващото се. Другият — по-спокоен и по-уверен — зачете написаното.

Списък на нормалното:

1) Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да можеш да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш, да печелиш пари.