Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 26

Ала не и Игор, който е все по-заинтригуван от мъжа с боядисаната коса.

Той дори няма телефон на масата, въпреки че двамата му помощници не престават да отговорят на повиквания.

Щом толкова зле облечен, потен и грозен човек седи на най-хубавата маса, щом телефонът му е изключен, щом келнерът постоянно го наобикаля, а той дори не благоволява да отговори и само го отпъжда с помахване, Игор знае, че насреща му седи някой много, много важен.

Вади от джоба си банкнота от петдесет евро и я подава на момчето, което реди прибори и чинии по масите.

— Кой е онзи господин с избелялата синя риза? — пита Игор и посочва с поглед към масата.

— Явиц Уайлд. Много важен човек.

Чудесно. След някой толкова незначителен като момичето на „Ла Кроазет“ Явиц би бил идеален. Не някой известен, а някой важен. Някой, който решава кой може да застане в светлината на прожекторите и не се чувства длъжен да парадира с нещо, защото знае кой е и какво представлява. Някой, който дърпа конците на своите марионетки и прави така, че те да се чувстват най-привилегированите и желани същества на света, докато един ден поради някаква си причина не реши да отреже конците и куклите да паднат безжизнени и безсилни.

Човек от Суперкласата. Значи някой с фалшиви приятели и много врагове.

— Още един въпрос. Приемливо ли е да се рушат светове в името на голямата любов?

Момчето се засмива и пита:

— Вие Господ ли сте? Или гей?

— Нито едното от двете, но благодаря за отговора — разбира, че е сбъркал. Първо, защото не се нуждае от ничия подкрепа, за да оправдае действията си — той е убеден, че след като всички ще умрат някой ден, си струва някои да загубят живота си в името на нещо по-велико. Откакто свят светува, хора са загивали, за да нахранят своето племе, девици са били принасяни в жертва, за да умилостивят боговете и драконите. И второ, показал е на един непознат, че проявява интерес към мъжа на отсрещната маса.

Момчето сигурно ще забрави въпроса му, но няма нужда от безсмислени рискове. После си казва, че на подобен фестивал е нормално хората да искат да узнаят кои са останалите и още по-нормално е да заплатят за информацията. Вече го е правил стотици пъти в различни ресторанти по света и за него също са питали така — плащали са на келнера, за да разберат кой е, за да имат по-добра маса или за да пратят някому дискретно послание. Келнерите не само са свикнали с това поведение, ами едва ли не го очакват.

Не, момчето изобщо няма да се сети. Вече е пред следващата си жертва. Ако успее да осъществи плана си и ако младият келнер бъде разпитан, ще каже, че единственото странно нещо, случило се през деня, е въпросът на един непознат дали си струва да се рушат светове в името на голямата любов. А може дори да не си спомни точно думите. Полицаите ще попитат: „Как изглеждаше?“ — „Не обърнах внимание. Но не беше гей.“ Полицаите са свикнали с френските интелектуалци, които обикновено избират баровете, за да лансират своите странни тези и да разсъждават върху социологията на кинофестивалите например. И ще приключат набързо с темата.