Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 25

Продължава нататък. Нещо в последния поглед на момичето го е смутило, но предпочита да не мисли за това.

Още охрана, още тъмни очила, още бикини по плажа, още светли дрехи и бижута в шатрите, още забързани хора — сякаш имат да вършат нещо много важно тази утрин. Още фотографи на всеки ъгъл, опитващи се да заснемат нещо невиждано, още безплатни вестници и списания за това какво става по време на Фестивала, още дистрибутори на листовки сред простосмъртните, които не са поканени в белите шатри, листовки за ресторанти на върха на хълма, където се говори малко за събитията на „Ла Кроазет“ и където моделите си наемат квартири, надявайки се да ги повикат на прослушване, което ще промени живота им завинаги.

Всичко е толкова познато. Всичко е толкова предсказуемо. Ако сега реши да отиде на някой от тези импровизирани „обеди“, никой няма да посмее да му поиска документ за самоличност, тъй като още е рано и организаторите се страхуват мероприятието да не остане без публика. Ала след половин час в зависимост от резултата охранителите може да получат ясни указания да пускат само хубави момичета без придружители.

Защо пък да не опита?

Подчинява се на порива си — в края на краищата има мисия. Слиза на плажа на място, където има бяла шатра с климатик и пластмасови столове и маси, повечето от които са празни. Един от охранителите иска да види поканата му и той се преструва, че я търси в джоба си. Някакво момиче, облечено в червено, пита дали може да помогне с нещо. Явно е от организаторите.

Той подава визитната си картичка с лого на телефонната му компания. На нея пише: „Игор Малев — президент“

Твърди, че със сигурност е в списъка на гостите, но навярно поканата е останала в хотела — бързал е за ранни срещи и е забравил да я вземе. Момичето го поздравява с добре дошъл и го кани да влезе. Тя се е научила да преценява хората по облеклото. Знае също, че „президент“ означава едно и също навсякъде по света. Още повече пък президент на руска компания! Такива като него не си знаят парите. Не е необходимо да проверява списъка.

Игор влиза и отива на бара. Шатрата наистина е добре оборудвана, има дори дансинг. Поръчва си сок от ананас, защото така подхожда на атмосферата.

И най-вече защото в средата на украсената със синьо японско чадърче чаша има черна сламка.

Сяда на една от многото празни маси. Сред малцината присъстващи има мъж на петдесет и няколко години с боядисана кестенява коса и изкуствен загар. Явно дълго е тренирал в спортните зали, които обещават вечна младост. Носи протрита избеляла риза. Седи с други двама мъже, облечени в безупречни дизайнерски костюми. И двамата оглеждат Игор и той извръща глава, въпреки че продължава да ги следи с крайчеца на окото си иззад тъмните очила. Мъжете с костюмите продължават да се питат кой е новодошлият, но после губят интерес към него.