Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 28

Какво търси тук? Нищо не му трябва. Почти нищо от никого, има всичко. Известен е в света на киното, може да спи с всяка жена, която пожелае, въпреки че е грозен и зле облечен. Добре си е така. Отмина времето, когато имаше само един костюм и в редките случаи, когато получаваше покана от Суперкласата, се издокарваше за подобен обяд, сякаш е най-важното нещо на света. Днес знае, че единствената променлива са градовете, в които се дават тези обеди. Всичко останало е предсказуемо и скучно.

Едни идват, за да му кажат, че обожават работата му. Други го наричат герой и му благодарят за шансовете, които предоставя на начинаещите. Хубавите интелигентни жени, които не се подвеждат по външния вид, ще забележат навалицата около масата му, ще попитат келнера кой е и веднага ще намерят начин да го заговорят, убедени, че единственото, което го интересува, е сексът. Всички, абсолютно всички искат нещо от него. Затова го хвалят и ласкаят, и му предлагат неща, които според тях иска. А той иска единствено да го оставят на мира.

Вече е бил на хиляди такива събирания. Пита се защо е тук. Само защото не може да спи. Не заспа и в частния си самолет — чудо на техниката, което лети на единайсет хиляди метра височина от Калифорния до Франция, без да каца за презареждане. Сменил е оригиналното обзавеждане — въпреки че в него могат да пътуват комфортно осемнайсет души, той е оставил само шест кресла. Салонът е напълно изолиран от кабината на екипажа. Винаги се намира някой, който да го моли: „Може ли да пътувам с вас?“ Сега си има извинение: „Няма място!“

Явиц беше обзавел новата си играчка, струваща около 40 милиона долара, с две легла, маса за конференции със звукова система „Миранда“ („Бенг и Олуфсен“ имаха отличен дизайн и чудесна реклама, но вече им беше попреминало времето), две кафе машини, микровълнова печка за антуража си и електрическа печка за него самия (защото мразеше притоплена храна). Явиц пиеше само шампанско. Ако някой пожелаеше да сподели с него бутилка „Моет-е-Шандон“ от 1961 г., винаги бе добре дошъл. Но в бара на самолета имаше всякакъв вид напитки за гостите. И два огромни плазмени екрана, винаги в готовност да покажат най-новите филми, още неизлъчвани по кината.

Самолетът беше един от най-добрите в света (макар че французите настояваха, че „Фалкон“ са с по-добри качества), но колкото и пари и власт да имаше, нямаше да успее да пренастрои всички часовници в Европа. В момента в Лос Анджелис беше 3:43 ч. сутринта и той започваше да чувства истинска умора. Цяла нощ беше будувал, местейки се от парти на парти, отговаряйки на идиотските въпроси, с които започваше всеки разговор:

„Как мина полетът?“

Явиц винаги отговаряше с контравъпрос:

„Защо?“

Тъй като хората не знаеха какво точно да кажат, се усмихваха насила и задаваха следващия въпрос от списъка: „Колко време ще останете?“

А Явиц отново питаше: „Защо?“ В следващия момент се преструваше, че трябва да отговори на телефонно обаждане, извиняваше се и се отдалечаваше със своите неизменни приятели.

Нищо интересно. Но кой би бил интересен за човек, който на практика притежава всичко, което може да се купи с пари? Беше се опитал да смени приятелите си, търсейки съвсем различни хора от свързаните с киното: философи, писатели, жонгльори от цирка, директори на фирми за храни. Отначало всичко беше като меден месец, докато не дойдеше неизбежният въпрос: „Дали не бихте погледнали моя сценарий?“ Или вторият неизбежен въпрос: „Имам приятелка, който/която винаги е искал/а да стане актьор/актриса. Дали не бихте могли да се срещнете?“