Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 198

Ева въздъхва. Поне няма да има разправии.

— Ти не разбра посланията ми. Аз ти казах, че съм в състояние да разруша света, но ти не го видя. А дори и да си го видяла, не повярва. Какво означава да разрушиш света?

Пъхва ръка в джоба на панталона и вади малък пистолет. Но не го насочва към никого, погледът му продължава да е вперен в морето и луната. Кръвта във вените на Хамид потича по-бързо — дали другият се опитва просто да го изплаши и унижи, или се намира пред смъртоносна схватка? Но тъкмо на партито ли? Знаейки, че могат да го заловят, още щом се качи горе? Не може да е толкова луд — иначе нямаше да е постигнал всичко, което е успял да спечели в живота.

Повече не бива да се разсейва. Той е воин и е обучен да се защитава и да напада. Трябва да остане абсолютно неподвижен, тъй като, макар и другият да не го гледа директно, знае, че сетивата му следят всеки жест.

Единственото, което може да движи, без да бъде усетен, са очите. На плажа няма никого. Отгоре се чуват първите акорди на музикантите, които настройват инструментите си и се подготвят за голямото нощно веселие. Хамид не разсъждава — сега инстинктите му се канят да действат без участието на мозъка.

Между него и мъжа седи Ева, която е хипнотизирана от оръжието. Ако опита нещо, Игор ще се обърне да стреля и може да я рани.

Да, може би първата му хипотеза е правилната. Иска само да ги сплаши. Да го принуди да се държи като страхливец и да изгуби честта си. Ако наистина има намерение да стреля, няма да държи оръжието така небрежно. По-добре да поговори с него, да го успокои, докато търси изход.

— Какво означава да разрушиш света? — пита Хамид.

— Означава просто да унищожиш един живот. Вселената свършва там. Всичко онова, което човек е видял, опитал, всички хубави и лоши неща, изпречили се на пътя му, всички мечти, надежди, провали и победи, всичко престава да съществува. В училище изучавахме един откъс, за който едва по-късно разбрах, че е от протестантски свещеник. Гласеше нещо от рода на: „Когато това море пред нас понесе песъчинка към дълбините, цяла Европа става по-малка. Разбира се, че не можем да го усетим, защото е просто една песъчинка. Но в този момент континентът се смалява.“

Игор прави пауза. Започва да се изнервя от шума горе. Вълните преди това го караха да се чувства по-спокоен и отпуснат, готов да вкуси този миг с цялото полагащо му се уважение. Ангелът с дебелите вежди присъства на всичко и е доволен от нещата, които вижда.

— Караха ни да учим това, за да разберем, че също така сме отговорни за съвършеното общество, за комунизма — продължава той. — Всички бяхме братя и сестри. В действителност всеки следеше другия. Всеки беше доносник.

Отново беше спокоен и замислен.

— Не те чувам добре.

Така има основание да се раздвижи.