Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 196

Навярно и Ева вижда същото — сляпа омраза срещу всичко и всички само защото някой не е изпълнил волята му. Пита се какво би направил, ако се намираше на мястото на мъжа, който сега, изглежда, се бори за любимата си жена.

Би бил готов да убие човек заради нея. Появява се сервитьорът, който забелязва, че храната е недокосната.

— Някакъв проблем ли има?

Никой не му отговаря.

На сервитьора му става ясно — жената е била с любовник в Кан, съпругът е разбрал и сега се изясняват. Неведнъж бе присъствал на подобна сцена и нещата обикновено приключваха с разправия или скандал.

— Още една бутилка вино — каза единият от мъжете.

— Ти не заслужаваш абсолютно нищо — казва другият, гледайки жената. — Използва ме, както използваш този идиот до тебе. Ти беше най-голямата грешка в живота ми.

Сервитьорът решава да попита домакина на партито, преди да изпълни поръчката за още една бутилка вино, но другият мъж вече е станал и казва на жената:

— Стига. Да се махаме оттук.

— Да, да се махаме. Да излезем отвън — казва другият. — Искам да видя докъде можеш да стигнеш, защитавайки човек, който не знае какво означават думите „чест“ и „достойнство“.

Мъжете се карат заради жената. Жената ги моли да не правят така, да се върнат на масата, но съпругът й сякаш наистина е настроен да отвърне на обидата. Мисли да предупреди охраната, че е възможно навън да последва сериозна разправия, но салонният управител казва, че обслужването е твърде бавно, защо стои и не прави нищо. Трябва да обслужи други маси.

Има право — онова, което се случва навън, не е негова работа. Ако каже, че е подслушвал разговора, ще го порицаят.

Плащат му да сервира, а не да спасява света.

Тримата минават през градината, където беше коктейлът. Там всичко е преобразено — когато гостите се върнат, ще видят дансинг със специално осветление, подиум от синтетичен материал, малко фотьойли и много барове с безплатни напитки, разположени в ъглите.

Игор върви напред, без да продума. Ева го следва мълчаливо, а Хамид е най-отзад. Пред стъпалата към плажа има малка желязна порта, която е затворена. Отварят я с лекота. Игор моли да вървят пред него, Ева отказва. Това не го притеснява и той продължава надолу по многото стъпала, които водят към морето. Знае, че Хамид няма да се покаже като страхливец. Преди да го срещне тук, за него той беше просто един шивач без задръжки, готов да прелъсти омъжена жена и да манипулира чуждата суета. Но в този момент тайно му се възхищава. Той е истински мъж, способен да се бори докрай за някого, когото смята за важен, макар Игор да знае, че Ева няма и капка от таланта на актрисата, която е срещнал тази вечер. Не умее да играе — може да усети страха й, знае, че се поти и че се чуди кого да повика и как да потърси помощ.

Стигат до пясъка, Игор отива до края на плажа и сяда близо до едни скали. Настоява двамата да направят същото. Знае, че освен ужаса, който изпитва, Ева мисли: „Ще измачкам роклята си. Ще изцапам обувките си.“ Ала тя сяда до него. Мъжът й я моли да се отдръпне малко, тъй като иска да седне там. Ева не помръдва.