Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 199

— Разбира се, че ме чуваш. Разбира се, че знаеш, че държа оръжие в ръката си и искаш да се приближиш, за да видиш дали можеш да ми го отнемеш. Опитваш се да поведеш разговор, за да ме разсейваш, докато обмисляш какво трябва да направиш. Моля те, не мърдай. Моментът още не е дошъл.

— Игор, нека зарежем всичко — казва Ева на руски. — Аз те обичам. Да се махнем заедно.

— Говори на английски. Твоят съпруг трябва да разбере всичко.

Да, той ще разбере. И по-късно ще й благодари за това.

— Аз те обичам — повтаря на английски. — Никога не съм получавала съобщение от теб, иначе щях да се върна на бегом. Опитах се да се свържа с теб многократно, но не успях. Оставих много съобщения на твоята секретарка, но ти никога не отговори.

— Така е.

— Откакто днес получих съобщенията ти, нямах търпение да дойде часът на нашата среща. Нямах представа къде си, но знаех, че ще ме потърсиш. Съзнавам, че не искаш да ми простиш, но поне ми позволи отново да живея близо до теб. Ще бъда твоя прислужница, твоя чистачка, ще се грижа за теб и за твоята любовница, ако решиш да имаш такава. Единственото, което желая, е да съм до теб — после ще обясни всичко на Хамид. В момента трябва да каже нещо, да успеят да се измъкнат оттам и да се върнат горе, в истинския свят, където има полицаи, способни да попречат на Абсолютното зло да продължи да показва омразата си.

— Чудесно. Много бих искал да ти вярвам. По-точно бих искал да повярвам, че също те обичам и че искам да се върнеш. Но това не е истина. И смятам, че лъжеш, както винаги си лъгала.

Хамид вече изобщо не слуша нито един от двамата — умът му е много далече оттам, той е при воините от миналото и ги моли да му помогнат да нанесе точния удар.

— Можеше да ми кажеш, че бракът ни не върви според нашите очаквания. Изградихме толкова неща заедно, наистина ли беше невъзможно да намерим някакво решение? Винаги има начин да допуснем щастието в домовете си, но за това е необходимо и двамата да осъзнават проблемите. Аз щях да изслушам всичко, което имаш да ми кажеш, бракът ни отново щеше да стане вълнуващ и изпълнен с радостта на първите ни срещи. Но ти не пожела да го направиш. Предпочете най-лесния изход.

— Винаги съм се страхувала от теб. А сега, когато държиш и оръжие в ръце, се страхувам още повече.

Думите на Ева връщат Хамид на земята — душата му вече не се носи в пространството, молейки за съвет воините от пустинята и търсейки подходящия начин за действие.

Тя не биваше да казва това. Така дава власт на врага, той сега знае, че я плаши.

— Иска ми се да те бях поканила на вечеря някой ден, да ти кажа, че се чувствам самотна въпреки всичките приеми, бижута, пътешествия и срещи с крале и президенти — продължава Ева. — Знаеш ли какво още? Ти винаги ми носеше скъпи подаръци, но така и не ми поднесе най-лесното нещо на света — цветя.

Разговорът се беше превърнал в семейна разправия.

— Ще ви оставя да си поприказвате.

Игор мълчи. Продължава да гледа морето, но насочва оръжието към него и настоява да не мърда. Той е луд. Привидното спокойствие е по-опасно от гневните крясъци или заплахите за насилие.