Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 200

— В крайна сметка — продължава така, сякаш нейните коментари и неговото раздвижване изобщо не са го разсеяли — ти избра най-лесния изход. Напусна ме. Не ми даде никакъв шанс, не разбра всичко онова, което правех за теб, заради теб, в твоя чест. Но въпреки всички несправедливости и унижения аз бях готов на всичко, за да се върнеш при мен. До днес. До момента, в който ти пратих посланията, а ти се престори, че не си ги получила. Тоест дори пожертването на хора не можа да те трогне и да задоволи жаждата ти за власт и лукс.

Отровената Знаменитост и режисьорът, който висеше между живота и смъртта — дали пък Хамид не си въобразява невъобразимото? И разбира нещо още по-сериозно — мъжът до него току-що е подписал смъртната им присъда с тази изповед. Или ще се самоубие, или ще убие тях двамата, тъй като знаят прекалено много.

Може би и той се побърква, може би го е разбрал погрешно, но чувства, че времето изтича.

Поглежда оръжието в ръката на мъжа. Малък калибър. Ако не улучи жизненоважни точки на тялото, няма да причини голяма вреда. Навярно няма голям опит с оръжията, иначе щеше да избере нещо по-мощно. Не е много наясно и е купил първото, което са му предложили — все пак изстрелва куршуми и може да убива.

От друга страна, за какво започнаха да репетират горе? Не разбират ли, че силната музика ще им попречи да чуят изстрела? И дали изобщо ще различат един изстрел от многото изкуствени шумове, с които в момента мърсят — да, точно тази е думата, мърсят, тровят, цапат — атмосферата?

Мъжът отново се е укротил и това е много по-опасно, отколкото ако беше продължил да говори, за да освободи малко по малко сърцето си от горчивината и омразата. Отново претегля възможностите, трябва да действа в следващите секунди. Да се хвърли върху Ева и да сграбчи оръжието, докато още небрежно го държи в скута си, макар и пръстът му да е върху спусъка. Да замахне напред. Игор ще се отдръпне стреснат и тогава Ева няма да е на пътя на куршума. Той ще вдигне ръка към него, ще насочи оръжието, но Хамид вече ще е достатъчно близо, за да го хване за китката. Всичко това ще се случи за една секунда. Сега.

Може пък това мълчание да означава нещо положително, може да се е разсеял. А може и да е началото на края.

Сега.

В първата част от секундата мускулът на лявото му бедро се напряга максимално, изтласквайки го бързо и яростно по посока на Абсолютното зло. Тялото му сякаш се смалява, когато се хвърля в скута на жена си с протегнати напред ръце. Първата секунда продължава и той вижда, че оръжието е насочено право в главата му — движението на мъжа се оказа по-бързо, отколкото си мислеше.

Тялото му продължава да лети към оръжието. Трябваше да си поговорят по-отдавна — Ева никога не му беше разказвала за бившия си съпруг, сякаш той принадлежеше към минало, за което не искаше да се сеща при никакви обстоятелства. Въпреки че всичко се случва като в забавен каданс, той се дръпва назад с бързината на котка. Пистолетът не трепва.