Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 197

Той не настоява. Сега тримата седят, сякаш са стари познати в търсене на миг спокойствие, за да могат да погледат пълнолунието, преди отново да трябва да се качат и да слушат адския шум на дискотеката горе.

Хамид си обещава: десет минути — толкова време е достатъчно, за да може другият да каже какво мисли, да излее гнева си и да се върне там, откъдето е дошъл. Ако се опита да прояви насилие, край с него — физически е по-силен и е обучен от бедуините да реагира бързо и точно на всякакъв вид атака. Не искаше скандал на вечерята, но руснакът не бива да се заблуждава — Хамид е подготвен за всичко.

Когато отново се качат горе, ще помоли домакина за извинение и ще обясни, че случаят вече е решен. Знае, че може да говори открито с него, да му каже, че бившият съпруг на жена му се е появил ненадейно и е бил принуден да го отведе навън, преди да създаде проблеми. А ако натрапникът пак се появи горе, ще повика някого от охраната си, за да го изгони. Няма значение, че е богат и че притежава една от най-големите телефонни компании в Русия — присъствието му е нежелано.

— Ти ме предаде. Не става дума само за двете години, през които си с този мъж, но и за целия ни съвместен живот.

Ева не отговаря.

— На какво си способен, за да продължиш да бъдеш с нея?

Хамид се колебае дали трябва да отговори, или не. Ева не е стока, която може да бъде изтъргувана.

— Попитай по друг начин.

— Чудесно. Би ли дал живота си за жената до теб?

В очите на онзи мъж се крие злото. Дори и да е успял да вземе някой нож от ресторанта (не беше обърнал внимание на този детайл, но е добре да помисли за всички възможни варианти), лесно ще успее да го обезоръжи. Не, не би могъл да даде живота си за никого, освен за Господ или за водача на своето племе. Но трябва да каже нещо.

— Бих се борил за нея. Смятам, че при екстремна ситуация бих могъл да извърша убийство заради нея.

Ева не издържа повече на напрежението. Иска й се да каже всичко, което знае за мъжа, седящ вдясно от нея. Убедена е, че той е извършил престъплението и е сложил край на подхранваната от толкова години мечта на своя нов спътник в живота да стане продуцент.

— Нека се качим горе.

Всъщност иска да каже: „Моля те, да се махнем веднага. Ти разговаряш с един психопат.“ Игор сякаш не чува.

— Би могъл да извършиш убийство заради нея. Следователно можеш и да умреш заради нея.

— Ако се бия и загубя, смятам, че да. Но да не разиграваме сцена тук, на плажа.

— Искам да се кача горе — настоява Ева.

Но самолюбието на Хамид вече е засегнато. Не може да си тръгне като някой страхливец. Започва древният танц на мъжете и животните, за да впечатлят женската.

— След като си тръгна, престанах да бъда същият — казва Игор, сякаш е сам на плажа. — Работата ми вървеше добре. През деня успявах да запазя хладнокръвие, но нощите прекарвах в дълбока депресия. Изгубих част от себе си и никога няма да успея да си я възвърна. Мислех, че ще мога, ако дойда в Кан. Но сега, когато съм тук, виждам, че онова, което умря в мен, не може и не бива да бъде съживено. Никога не бих се върнал при теб, дори и да се влачиш в краката ми, дори и да ме молиш за прошка, дори и да ме заплашваш със самоубийство.