Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 195

Всичко беше лъжа. Не се опитваше да убеди единствения човек, пред когото се разкриваше, а самата себе си. Беше един фарс. Зад силната жена, седнала в този момент на маса с двама важни и влиятелни мъже, се криеше момиче, което се страхува да не изгуби всичко, да не остане само, бедно, без никога да е изпитало радостта от майчинството. Дали беше свикнала с лукса и разкоша? Не. Винаги се беше старала да е готова да загуби всичко още на другия ден, още щом откриеха, че е много по-лоша от онова, за което тя се мислеше, че не може да отговори на очакванията на другите.

Умееше ли да манипулира мъжете? Да. Всички я смятаха за силна, самоуверена, господарка на собствената си съдба, която може внезапно да изостави всеки мъж, колкото и важен и желан да е той. А най-лошото беше, че мъжете го вярваха. Също като Игор. Също като Хамид.

Тъй като умееше да се преструва. Тъй като никога не казваше онова, което мисли. Тъй като беше най-добрата актриса на света и умееше да прикрива по-добре от всеки друг своята ранимост.

— Какво искаш? — пита той на руски.

— Още вино.

Гласът му прозвучава така, сякаш отговорът е без значение — той вече е казал какво иска.

— Преди да си тръгнеш, ти казах нещо. Изглежда, си забравила.

Беше казал много неща като „моля те, обещавам, че ще се променя и ще работя по-малко“ или „ти си жената на моя живот“, „ако си тръгнеш, ще ме унищожиш“, думи, каквито всички чуват и знаят, че са напълно лишени от смисъл.

— Аз ти казах, че ако си тръгнеш, ще разруша света.

Тя не си спомня, но е възможно да е така. Игор никога не е можел да губи.

— А това какво означава? — пита го на руски.

— Проявете добро възпитание и говорете на английски — прекъсва ги Хамид.

Игор го поглежда.

— Ще говоря на английски не заради доброто възпитание. А защото искам да разбереш.

И обръщайки се отново към Ева:

— Казах, че ще разруша света, за да те върна обратно. Започнах делото си, но бях спасен от един ангел. Ти не заслужаваш. Ти си себична и коравосърдечна, интересува те само как да се сдобиеш с повече слава и пари. Отказа се от всичко хубаво, което исках да ти дам, защото смяташ, че един дом във вътрешността на Русия не отговаря на представата ти за света, в който мечтаеш да живееш. Но ти не принадлежиш към него, както и никога няма да принадлежиш.

Пожертвах себе си, пожертвах и други хора заради теб. А не е честно. Трябва да стигна до края, за да се върна в света на живите с усещането, че съм изпълнил дълга и мисията си. Защото сега, докато разговаряме, аз съм в света на мъртвите.

В очите на този мъж е стаено Абсолютното зло, мисли си Хамид, докато присъства на абсурдния разговор, прекъсван от дълго мълчание. Чудесно — ще остави нещата да стигнат до края, както предлага бившият съпруг, освен ако този край не означава да загуби любимата жена. Още повече че този човек се появи в компанията на една банална жена и отгоре на всичко обижда Ева. Ще го остави да стигне малко по-далеч и тогава ще прекъсне разговора в точния момент — когато вече няма да има как да иска извинение и прошка.