Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 194

Мъжът, който допреди две минути се казваше Гюнтер, поръчва цяла бутилка за масата.

— Надявам се, че си получила посланията ми — казва Игор.

— Получих три. Може би местният мобилен оператор е по-зле от онзи, който ти си създал.

— Не говоря за телефона.

— В такъв случай не зная за какво става дума. Иска й се да каже: „Разбира се, че зная.“

Както на Игор би трябвало да му е известно, през първата година от връзката си с Хамид тя бе в очакване на някое телефонно обаждане, съобщение, общ приятел, който да каже, че му липсва. Не искаше той да е наблизо, но знаеше, че най-неправилното би било да го нарани — трябваше поне да укроти Беса, да го накара да повярва, че в бъдеще ще си останат добри приятели. Един следобед беше пила малко повече и реши да му се обади — беше сменил номера на мобилния си телефон. Когато се обади в офиса, разбра, че „е на делова среща“. Продължи да му звъни — винаги когато пийваше, добиваше кураж, — но се оказваше, че Игор „е заминал“ или „ще се обади веднага след това“. Което така и не се случи, разбира се.

Започнаха да й се привиждат призраци навсякъде. Усещаше, че я следят и че съвсем скоро ще я последва съдбата на просяка и на останалите хора, за които той твърдеше, „че им е помогнал да се озоват в по-добро положение“. През това време Хамид, който никога не я разпитваше за миналото, убеден, че всеки има право да пази личния си живот дълбоко заровен в паметта, правеше всичко възможно тя да е щастлива. Казваше, че животът му е придобил смисъл от мига, в който я е срещнал, и я уверяваше, че може да се чувства сигурна и защитена.

Един ден Абсолютното зло позвъни на вратата на дома им в Лондон. Хамид беше там и го изгони. Нищо не се случи в следващите месеци.

Малко по малко успя да заблуди себе си. Да, беше направила верния избор — от момента, в който изберем един път, другите изчезват. Беше наивно да мисли, че е възможно да е женена за един и да е приятелка с друг — това се случва само тогава, когато хората са уравновесени, но нейният бивш съпруг не беше такъв. По-добре да вярва, че някаква невидима ръка я е спасила от Абсолютното зло. Притежава достатъчно женски качества, за да накара мъжа до себе си да стане зависим от нея. Опитва се да му помага във всичко — тя е негова съпруга, любовница, сестра и съветник.

Старае се от все сърце да подкрепя своя нов спътник в живота. През цялото това време се сприятели истински с един-единствен човек — жена, която както се появи, така и изчезна. И тя беше рускиня, но за разлика от нея току-що беше изоставена от своя съпруг и се намираше в Англия, без да знае какво да прави. Разговаряха почти всеки ден.

„Всичко е зад гърба ми — казваше. — И не съжалявам за решението си. Бих постъпила по същия начин, дори ако Хамид — против волята ми — не беше купил на мое име красивото имение в Испания. Бих взела същото решение, ако Игор, моят бивш съпруг, ми беше предложил половината си състояние. Бих взела същото решение, защото зная, че повече не бива да се страхувам. Щом един от най-желаните мъже в света иска да е с мен, значи струвам повече, отколкото си мисля.“