Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 193

Паулу Коелю

— Имам ви доверие. Подписах договора, без да го чета — останалите трима не проронват нито дума, само се гледат. Нещо лошо ли има? Или е от шампанското? По-добре да продължи разговора. — И съм още по-доволна, защото противно на онова, което приказват, кастингът беше справедлив. Никакви връзки, никакви ходатайства. Явих се сутринта и още преди да съм дочела докрай текста, ме прекъснаха. И ми казаха да отида на една яхта, за да говоря с режисьора. Това е чудесен пример за целия артистичен свят, господин Хюсеин. Да се подхожда достойно към професията. Да има почтеност, когато се избират хората, с които ще се работи. Хората си представят света на киното по съвсем различен начин. Мислят, че единственото, което наистина има значение…

Щеше да каже „е да спиш с продуцента“, но до него седи жена му.

— … е външният вид.

Келнерът носи предястието и започва да рецитира монолога, който се очаква от него:

— За ордьовър предлагаме артишок в сос от дижонска горчица, овкусен със зехтин и билки, и тънки резенчета козе сирене от Пиренеите.

Само момичето обръща внимание на думите му и се усмихва. Той усеща, че не е желан, и се отдалечава.

— Сигурно е много вкусно!

Оглежда се. Никой не докосва приборите си. Случва се нещо много лошо.

— Вие май искате да си поговорите, нали? Може би ще е по-добре да седна на друга маса.

— Да — казва Хамид.

— Не, останете тук — казва жената.

Ами сега, какво да прави?

— Доволна ли сте от компанията на вашия придружител? — пита жената.

— Аз току-що се запознах с Гюнтер.

Гюнтер. Хамид и Ева поглеждат към безучастния Игор до тях.

— А той с какво се занимава?

— Но нали вие сте негови приятели?

— Да. И знаем с какво се занимава. Но не ни е ясно доколко вие познавате живота му.

Габриела отправя поглед към Игор. Защо не й помогне?

Идва някой, който пита какво вино биха искали да пият.

— Бяло или червено?

Спасява я един непознат.

— Червено за всички — отговаря Хамид.

— Да се върнем на темата. С какво се занимава Гюнтер?

Не е спасена.

— С машиностроене, доколкото разбрах. Нямаме нищо общо с него, освен факта, че и двамата чакахме приятели, които така и не дойдоха.

Добър отговор, мисли Габриела. Кой знае, може би тази жена има тайна връзка с нейния придружител. Или явна връзка, която съпругът тъкмо тази вечер е разкрил, и навярно затова се усеща такова напрежение във въздуха.

— Казва се Игор. Собственик е на един от най-големите мобилни оператори в Русия.

Ако е така, защо я беше излъгал? Решава да замълчи.

— Очаквах да те срещна тук, Игор — казва жената.

— Дойдох да те отведа. Но промених решението си — отвръща рязко той.

Габриела докосва чантата си, пълна с хартия, и се преструва на изненадана.

— Мобилният ми телефон звъни. Мисля, че моят кавалер току-що е пристигнал и трябва да го открия. Моля за извинение, но идва отдалеч само за да бъде с мен, не познава никого тук.

Става. Според етикета не бива да се подава ръка на хора, които се хранят, въпреки че до момента никой от тях дори не е докоснал приборите си. Ала чашите с червено вино вече са празни.