Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 192

— Мисля, че ще е по-добре да го върнете тук. Ако желаете, може и приятелят ви да седне при нас. Но боя се, че дамата му трябва да бъде настанена на друга маса.

Гостите вече са насочили вниманието си към чиниите, към разговорите за яхти, частни самолети, котировки на борсата. Само домакинът следи зорко какво става.

— Отидете! — настоява той.

Но Ева не е там, както той смята. Мислите й са на хиляди километри разстояние, в един ресторант в Иркутск, близо до езерото Байкал. Сцената беше различна, Игор отвеждаше друг мъж навън.

С големи усилия става и се приближава.

— Върни се на масата — заповядва тихо Хамид. — Ние двамата ще излезем да си поговорим.

Тъкмо това е най-абсурдният ход, който може да бъде предприет в този момент. Тя се вкопчва в ръката му, преструва се, че се смее и че е радостна от срещата с някого, когото не е виждала отдавна. Казва с възможно най-спокойния глас:

— Но вечерята вече започва!

Пропусна да каже „любов моя“. Не искаше да отвори дверите на ада.

— Тя има право. По-добре да поговорим тук.

Игор ли го каза? Да не би тя да си внушава разни неща и появата му да няма нищо общо с онова, което си мисли? Да не би пък детето най-после да е пораснало и да се е превърнало в отговорен зрял мъж? Може би на демона му е опростена арогантността и сега се връща в небесното царство?

Иска й се да греши, но двамата мъже продължават да са втренчени един в друг. Хамид успява да съзре нещо много лошо в сините зеници и за миг настръхва. Момичето му подава ръка.

— Много ми е приятно. Казвам се Габриела…

Той не отговаря на поздрава. Очите на другия мъж святкат.

— Има една маса в ъгъла. Да седнем там заедно — казва Ева.

Маса в ъгъла ли? Жена му ще напусне почетното място и ще седне на някаква маса в ъгъла, така ли? Но Ева вече е хванала двамата мъже под ръка и ги води към единствената свободна маса, намираща се близо до входа за сервитьорите. „Актрисата“ следва групата. Хамид се отскубва за момент, връща се при домакина и моли за извинение.

— Току-що срещнах един приятел от детството, който утре сутрин заминава, и не бих искал да пропусна възможността да си поприказваме. Моля, не ни чакайте, не зная колко време ще се задържим там.

— Никой няма да заеме вашите места — отвръща с усмивка домакинът, знаейки, че двата стола ще останат свободни.

— Смятах, че е приятел от детството на жена ви — подхвърля бившата мис Европа.

Но Хамид вече се е отправил към най-лошата маса в салона — запазена за асистентите на знаменитостите, които въпреки всички предпазни мерки винаги намираха начин да проникнат вътре.

„Хамид е добър човек — мисли си домакинът, като гледа как известният дизайнер се отдалечава с вдигната глава. — А тази вечер май започва доста тежко за него.“

Сядат на масата в ъгъла. Габриела разбира, че това е единственият й шанс — още един невероятен шанс като появилите се през деня. Казва колко е доволна от поканата и че ще направи всичко възможно и невъзможно, за да отговори на очакванията.