Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 191

— Моля ви, да вървим. Трябва да хапна. Ще ми прилошее.

Тя го хваща под ръка и те се отправят към салона на горния етаж. Очевидно посланието за Ева е получено и отворено. Вече знае какво трябва да очаква от един толкова лош човек като бившата си съпруга. Присъствието на ангела с дебелите вежди продължава да го следва. Тъкмо той го накара да се обърне в точния момент, за да забележи цивилния полицай, когато теоретично вниманието му трябва да е съсредоточено върху току-що пристигналия прочут дизайнер.

— Добре, да влизаме.

Изкачват се по стълбите и отиват до салона. Точно преди да влязат, той деликатно я моли да пусне ръката му, тъй като неговите приятели може да изтълкуват погрешно видяното.

— Женен ли сте?

— Разведен.

Да, Хамид е сигурен, интуицията му не го лъже, проблемите от вечерта вече нищо не представляват пред онова, което вижда. Вече няма никакъв професионален интерес да участва в кинофестивал, няма причина да е тук.

— Игор!

Мъжът, който е на разстояние и е придружен от по-млада жена, поглежда към него. Сърцето на Ева подскача.

— Какво правиш?

Но Хамид вече е станал, без да се извини. Не, той не знае какво прави. Отправя се директно към Абсолютното зло, без задръжки, в състояние да извърши всичко — абсолютно всичко. Мисли, че пред него стои възрастен човек, срещу когото може да се изправи с физическа сила или с логични доводи. Но той не знае, че Абсолютното зло има детско сърце, че изобщо не се чувства отговорен за действията си и винаги е убеден в правотата си. А когато не постигне онова, което иска, не се страхува да прибегне до всички възможни средства, за да удовлетвори желанията си. Сега разбира защо Ангелът се е превърнал в Демон толкова бързо — защото чувството за мъст и гневът винаги са били стаени в сърцето му, макар и да твърди, че е пораснал и надмогнал травмите си. Защото е бил най-добър сред най-добрите, когато е трябвало да покаже способността си да побеждава в живота, и това е затвърдило у него чувството за всевластие. Защото не знае да се отказва — след като е оцелял в най-трудните моменти, заради които може да върви напред, без никога да поглежда назад, таейки в сърцето си думите: „Един ден ще се върна. И тогава ще видите на какво съм способен.“

— Очевидно е видял някого, който е по-важен от нас — казва хапливо бившата мис Европа, също седнала на масата на домакина заедно с други знаменитости.

Ева се опитва да замаже неловкото положение. Но не знае какво да прави. Домакинът сякаш се забавлява, изчаква нейната реакция.

— Извинете. Това е мой стар приятел.

Хамид се отправя към мъжа, който сякаш се стъписва. Момичето до него започва да вика:

— Да, тук съм, господин Хюсеин! Аз съм вашата нова актриса!

Хора от другите маси се обръщат да видят какво става. Домакинът се усмихва — винаги е добре да се случи нещо необичайно, така гостите му ще имат за какво да си говорят после. В това време Хамид се изправя срещу мъжа, а домакинът усеща, че има някакъв проблем, и се обръща към Ева: