Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 189

Хората продължават да се приближават, за да поговорят с него. Никой не засяга темата за убийството — дали защото изобщо не са осведомени, тъй като в света, където живеят, не се случват такива неща, и от чувство за такт, в което силно се съмнява. Оглежда се наоколо и забелязва тъкмо онова, което ненавижда в света на модата — жени на средна възраст, облечени така, сякаш са на двайсет. Не разбират ли, че е време да променят стила си? Разговаря с един, усмихва се на друг, благодари за комплиментите, представя Ева на малцината, които все още не я познават. В главата му се върти само една мисъл — да намери Жасмин и в следващите пет минути фотографите да ги снимат заедно.

Индустриалец и неговата съпруга разказват подробности от последната им среща — Хамид не успява да си спомни, но кима в знак на съгласие. Говорят за пътешествия, срещи, реализирани проекти. Никой не засяга истински вълнуващите теми като „Щастлив ли си?“ или „След всичко, което преживяхме, какъв е в действителност смисълът на победата?“. Щом са част от Суперкласата, разбира се, че трябва да се държат така, сякаш са доволни и преуспели, дори и да се питат: какво всъщност да правя с бъдещето си, сега, когато имам всичко, за което съм мечтал?

Приближава някакво неприятно същество, сякаш излязло от комикс, с тесни панталони под индийска дреха.

— Господин Хюсеин, моля да ме извините…

— Кой сте вие?

— В момента работя за вас. Какъв абсурд.

— Зает съм. А и вече зная всичко необходимо, свързано с трагичния инцидент тази вечер. Така че не се тревожете.

Но създанието не се отдалечава. Хамид започва да се смущава от присъствието му главно защото негови приятели, намиращи се наблизо, бяха чули ужасното твърдение: „Работя за вас.“ Какво ли ще си помислят?

— Господин Хюсеин, ще доведа актрисата за филма, за да се запознаете с нея. Трябваше да я оставя сама, веднага щом получих съобщение по телефона, но…

— По-късно. В този момент чакам Жасмин Тайгър.

Странното създание се отдръпва. Актрисата за филма! Горкото момиче, наето и уволнено в рамките на един ден.

Ева държи чаша с шампанско в едната си ръка, а в другата — незапалена цигара и мобилен телефон. Индустриалецът вади запалка, за да й поднесе огънче.

— Не се притеснявайте, можех и сама — казва тя. — Но тъкмо затова гледам ръката ми да е заета — опитвам се да пуша по-малко.

Искаше й се да каже: „Държа мобилния си телефон в ръка, понеже се опитвам да предпазя идиота до себе си. Който не иска да ми повярва. Който никога не се е интересувал от моя живот и от нещата, които съм преживяла. Ако получа още едно съобщение, ще вдигна скандал и той ще се принуди да си тръгне с мен дори и против волята си. Дори и после да ме обижда, поне ще зная, че съм спасила неговия живот. Познавам убиеца. Чувствам, че Абсолютното зло е наблизо.“