Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 188

Минути по-късно „заетият човек“ щеше да започне да мобилизира приятели, агенти и съдружници, докато не получи поканата. По този начин домакинът можеше да подбере другата половина от гостите си според три критерия: власт, пари, връзки.

Съвършеното парти.

Нает е екип от професионалисти. Когато настъпи денят, нареждането е да се сервират много алкохолни напитки, за предпочитане легендарното и неповторимо френско шампанско. Чуждестранните гости не си дават сметка, че в този случай им сервират напитка, произведена в страната, следователно доста по-евтина, отколкото си представят. Жените — също като Ева в момента — смятат, че чаша с тази златиста течност е най-доброто допълнение към роклята, обувките и чантата. Мъжете също държат чаша в ръка, но пият значително по-малко. Те са тук, за да открият конкурента, с когото трябва да се помирят, доставчика, с когото трябва да подобрят отношенията си, възможния клиент, който би могъл да разпространява техните продукти. Във вечер като тази се разменят стотици визитни картички — по-голямата част между професионалисти. Някои, разбира се, се дават на хубавите жени, но всички знаят, че това си е чиста загуба на хартия — никой не е тук, за да открие жената или мъжа на живота си.

Не, тук са, за да уреждат сделки, да блестят и евентуално да се позабавляват малко. Забавлението е по желание и е съвсем маловажно.

Хората, които се намират тук тази вечер, идват от трите върха на въображаем триъгълник. От едната страна са онези, които вече са постигнали всичко, прекарват дните си на игрището за голф, на безкрайни обеди или в клубовете със специален достъп, а когато влизат в някой магазин, разполагат с достатъчно пари да купуват, без да питат за цената. Стигнали са до върха и си дават сметка за нещо, за което преди не са мислили — не могат да живеят сами. Компанията на съпруга или съпругата им е непоносима. Те изпитват нужда постоянно да са в движение, все още вярват, че съществено се различават от останалата част на човечеството, макар вече да са открили, че в момента, в който са се оттеглили от кариерата си, са се сблъскали със също толкова досадно ежедневие, колкото и хората от средната класа — закуска, четене на вестници, обяд, веднага след това дрямка, вечеря, телевизия. Приемат повечето покани за вечеря. В края на седмицата посещават светските или спортните мероприятия. Прекарват отпуските си по разни модни места (въпреки че вече са пенсионери, продължават да вярват, че съществува нещото, наречено „отпуска“).

На втория връх на триъгълника са онези, които все още не са постигнали нищо. Те се опитват да плават в бурно море, да преодолеят устойчивостта на победителите, да демонстрират радост дори когато се намират в болницата с баща си или майка си, дори когато продават онова, което сами не притежават.

И накрая, най-отгоре е Суперкласата.

Ето я идеалната комбинация за едно парти. Онези, които са стигнали дотам, но са продължили нормалния си път в живота — времето на тяхното влияние е отминало и въпреки че все още имат пари за много поколения напред, едва сега, когато вече е късно, откриват, че властта е по-важна от богатството. Онези, които още не са стигнали дотам и се борят с всички сили и ентусиазъм да оживят партито, мислейки, че наистина са успели да направят добро впечатление, откриват, че и през следващите седмици никой не им се обажда по телефона въпреки многото раздадени визитни картички. Най-накрая са онези, които са се закрепили на върха, но са наясно, че там духа прекалено силно, че много неща могат да ги извадят от равновесие и да ги бутнат в пропастта.