Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 146

Знаменитостта се приближава до нея.

— Хайде. Пътят е чист.

Жената, на която току-що е написала милите думи, прочита написаното и се оплаква:

— Аз искам автограф! Трябва ми името ви, за да мога да го сложа под снимката!

Габриела се преструва, че не чува — нищо на тоя свят не може да развали вълшебния момент.

Започват да се изкачват нагоре, дефилирайки на върховното европейско модно ревю. Полицаите образуват кордон, въпреки че публиката е далеч. От двете страни на фасадата на двореца има гигантски плазмени екрани, които показват на нещастните простосмъртни какво става в това светилище на открито. Когато стигат до нещо като по-широко стъпало, сякаш са стигнали до първия етаж, забелязва друга тълпа фотографи, но този път облечени официално — те викат името на Знаменитостта, молят го да се обърне насам, натам, само още една поза, ако обичате, елате по-близо, погледнете нагоре, погледнете надолу! Други хора минават край тях и продължават да изкачват стъпалата, но фотографите не се интересуват от тях — Знаменитостта все още успява да запази недокоснат своя блясък, демонстрира известна небрежност, шегува се по малко, за да покаже, че не се притеснява, че познава добре всичко това.

Габриела забелязва, че и тя привлича вниманието, въпреки че не викат името й (нямат ни най-малка представа коя е тя), представят си, че е новото увлечение на известния актьор, молят ги да застанат един до друг, за да ги снимат заедно (което Знаменитостта прави за няколко секунди, но винаги на разумно разстояние и без всякакъв физически контакт с нея).

Да, успяват да избегнат Суперзнаменитостта! Тя сега вече е на вратата на двореца и поздравява президента на Кинофестивала и кмета на Кан.

Знаменитостта й помахва дискретно да продължат нагоре и тя се подчинява.

Поглежда напред, вижда друг огромен екран, поставен стратегически, та хората да могат да виждат себе си. Един глас съобщава по високоговорителя, монтиран на мястото:

— В този момент пристига…

И казва името на Знаменитостта и най-известния му филм. По-късно някой ще разкаже, че всички, намиращи се в залата, са видели по вътрешната мрежа същото, което плазменият екран е показвал отвън.

Изкачват останалите стъпала, стигат до вратата, поздравяват президента на Фестивала и кмета на града и влизат в самата сграда. Отнело е по-малко от три минути.

Сега Знаменитостта е обградена от хора, които искат да си приказват с него, да го похвалят, да си направят обща снимка (дори избраните правят такива неща, снимат се с известни хора). Вътре е нетърпимо горещо, Габриела започва да се притеснява, че гримът й ще се развали и…

Гримът!

Да, съвсем забрави, че сега трябва да излезе през вратата вляво, а някой ще я чака там отвън. Машинално слиза по стълбите, минава покрай двама-трима охранители. Един от тях я пита дали излиза, за да пуши, и дали смята да се върне за филма. Тя отговаря, че няма да се върне и продължава нататък.

Минава покрай още метални прегради, никой нищо не я пита, защото излиза, а не се опитва да проникне на мястото. Може да види гърбовете на хората от тълпата, продължаваща да маха и да крещи към лимузините, които не престават да пристигат. Един мъж идва към нея, пита я за името й и я моли да го последва.