Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 148

Игор е човек с по-непретенциозен вкус, въпреки че Ева все недоволстваше от начина му на обличане. Но за какво му е да си купува безбожно скъпа риза, като и бездруго етикетът й е скрит на врата? Какво е предимството да се ходи в модните ресторанти, след като там не се казва нищо важно? Ева обикновено му натякваше, че не е достатъчно разговорлив на служебните тържества и бизнес вечерите, на които бе принуден да ходи. Игор се опитваше да промени поведението си, насилваше се да бъде по-общителен, но всичко му се струваше безинтересно. Гледаше хората край себе си, които не спираха да говорят, сравняваха цените на акциите си, хвалеха се с чудните си нови яхти, правеха дълги коментари относно художниците експресионисти само защото бяха записали думите на екскурзовода при посещението на музея в Париж, твърдяха, че някой писател е по-добър от друг, понеже бяха попрехвърлили критиките, тъй като нямаха време за самите книги.

Всички бяха много начетени. Всички бяха много богати. Всички бяха изключително обаятелни. И всички в края на деня се питаха: „Не е ли време да спра?“ И всички си отговаряха: „Ако го направя, животът ми ще изгуби смисъл.“

Сякаш знаеха какво представлява смисълът на живота.

Изкушението изгуби битката. Искаше да го накара да повярва, че е луд — едно е да планираш пожертването на определени хора, но съвсем друго е да имаш способности и кураж да го осъществиш. Изкушението казваше, че всички мечтаем да извършваме престъпления, но само онези с умствени отклонения превръщат в действителност тази своя зловеща идея.

Игор си е съвсем добре с ума. Преуспял е. Само да искаше, можеше да наеме някой професионален убиец, най-добрия в света, за да изпълни задачата и да прати съобщенията на Ева. Можеше да се свърже с най-добрата рекламна агенция в света и след година за него да пишат не само в икономическите списания, но и в онези, които отразяват успеха и блясъка. Тогава бившата му жена със сигурност щеше да осъзнае последиците от погрешното си решение, а той щеше да намери точния момент да й прати цветя и да я помоли да се върне — щеше да й прости. Имаше връзки във всички социални прослойки, от собствениците на фирми, които са стигнали до върха с много усилия и упорство, до престъпниците, които никога не са имали шанса да покажат добрата си страна.

Ако се намираше в Кан, то не е, защото изпитваше нездраво удоволствие да види какво изразяват очите на човек, когато се намира пред неизбежното. Ако бе решил да застане на огневата линия, на рисковата позиция, където се намираше сега, то бе, защото вярваше, че стъпките му през този ден, който сякаш никога нямаше да свърши, ще бъдат основополагащи за новия Игор, съществуващ вътре в него, който трябваше да успее да възкръсне от пепелта на своята трагедия.

Беше способен да взема трудни решения и да стига до края, макар и никой, включително самата Ева, да не разбра какво става в тъмните лабиринти на душата му. Страда мълчаливо години наред, когато го заплашваха разни хора и групировки, реагира дискретно, когато реши, че е достатъчно силен да ликвидира хората, които го бяха заплашвали. Трябваше да прояви огромно самообладание, за да не допусне животът му да бъде белязан от лошите неща, които беше преживял. Никога не пренесе опасенията и страховете си у дома — Ева трябваше да има спокоен живот, без да й се налага да знае за стреса, през който минава всеки човек на бизнеса. Реши да й спести всичко, но не получи същото в замяна, дори не бе разбран.