Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 144

Прави пауза.

— Продължете.

— Не зная защо ти разказвам всичко това.

— Защото искате да ме предпазите. Защото сте добър човек. Моля, продължете — Габриела може и да е наивна за доста неща, но е жена и знае как да изтръгне всичко, което желае от един мъж. В този случай точното средство е суетата.

— Не зная защо винаги съм го искал — Знаменитостта е паднала в капана и сега разкрива своята уязвима страна, докато феновете махат отвън. — Често, когато се връщам в хотела след часове и часове работа, влизам под душа и стоя безкрайно дълго. Слушам само звука на водата, която тече върху тялото ми. В мен се борят две противоположни сили. Едната ми казва, че трябва да благодаря на боговете, другата — да оставя всичко, докато още е време. В такива моменти се чувствам най-големият неблагодарник на света. Имам много почитатели и вече ми липсва търпение. Канят ме на най-желаните събития по света, но моето единствено желание е да си тръгна веднага, да се прибера в стаята си на тихо и да си почета някоя хубава книга. Присъждат ми награди, организират партита и правят всичко възможно да се чувствам доволен, ала в действителност съм изморен и изтормозен и мисля, че не заслужавам всичко, понеже не съм достоен за моя успех. Разбираш ли?

За част от секундата Габриела изпитва съчувствие към мъжа до себе си — представя си на колко партита е трябвало да отиде през годината, където някой винаги го моли да се снимат заедно и му иска автограф, разказва му изключително безинтересна история, а той трябва да се преструва, че обръща внимание, предлага му нов проект, притискайки го с класическото: „Не ме ли помните?“, после вади мобилния си телефон и го кара да каже поне една дума на детето, на жената или сестрата. Вечно трябва да е весел, внимателен, благоразположен и възпитан, първокласен професионалист.

— Разбираш ли?

— Разбирам. Но бих искала да изпитвам вашите терзания, а знам, че има още много дотогава.

Още четири лимузини, и ще стигнат до целта. Шофьорът ги предупреждава да се приготвят. Знаменитостта смъква сгъваемото огледало и намества вратовръзката си. Тя оправя косата си. Габриела вече може да види част от червения килим, въпреки че стъпалата са извън полезрението й. Истерията изчезва като по чудо, тълпата сега се състои от хора с карти на врата, които разговарят помежду си и не обръщат ни най-малко внимание на лимузините, понеже вече им е омръзнало да гледат все същото.

Остават още две коли. От лявата й страна вече се виждат няколко стъпала. Мъже с фракове и папийонки отварят вратите, а плашещите метални прегради са сменени с кадифени въжета, окачени на стойки от дърво и бронз.

— По дяволите!

Знаменитостта надава вик. Габриела се стряска.

— По дяволите! Виж кой е там! Виж кой слиза от колата в този момент!

Габриела вижда една Суперзнаменитост от женски пол, също облечена в тоалет на Хамид Хюсеин, която тъкмо стъпва на червения килим. Знаменитостта извръща глава. Тя проследява погледа му и вижда нещо съвсем неочаквано. Човешка стена, висока почти три метра, от която постоянно проблясват светкавици.