Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 143

— Ако Хамид Хюсеин реши да продължи с проекта и ако филмът има успеха, който той очаква, подготви се и за други такива моменти.

Ако Хамид Хюсеин реши да продължи с проекта, така ли? Нима още не всичко е уредено?

— Аз подписах договор, когато отидох да взема дрехите от Стаята за подаръци.

— Забрави какво ти казах, не искам да развалям този толкова специален момент.

— Моля, продължете.

Знаменитостта е очаквала точно такъв коментар от глупавото момиче. Изпитва огромно удоволствие да изпълни молбата й.

— Вече съм участвал в много проекти, които започват, но никога не се оказват довършени. Това е част от играта, но не се притеснявай сега.

— Ами договорът?

— Договорите са, за да могат адвокатите да спорят и да печелят пари. Моля те, забрави какво ти казах. Възползвай се от момента.

А „моментът“ наближава. Заради бавното движение хората могат да видят кой се вози в колите въпреки затъмнените стъкла, които отделят избраните от простосмъртните. Знаменитостта кима, няколко ръце започват да тропат по стъклото, молейки да отвори само за момент, да даде автограф, да му направят снимка.

Знаменитостта маха, сякаш не разбира какво искат, с убеждението, че една усмивка е достатъчна, за да озари света със светлината си.

Отвън атмосферата наистина отива към истерия. Жени със сгъваеми столчета — навярно са там от сутринта, — мъже с бирени кореми, които сякаш умират от скука, но са принудени да придружават съпругите си, наконтени така, сякаш самите те ще стъпят на червения килим, деца, които не разбират нищо от случващото се, но знаят, че става дума за нещо важно. Азиатци, чернокожи, бели, хора на всякаква възраст, отделени със стоманени прегради от тесния път, по който се движат лимузините — всички искат да се уверят, че са само на два метра от големите митове на планетата, когато в действителност това разстояние е десетки хиляди километра. Разделят ги не само желязната бариера и стъклото на колата, а съща така шансът, възможността, талантът.

Талант ли? Да, тя иска да вярва, че талантът също е от значение, но знае, че всичко е резултат от игра на зарове между боговете, които избират определени хора, докато други биват поставени от отсрещната страна на непреодолима пропаст — тяхната единствена мисия е да ръкопляскат, да обожават и да осъждат, когато настъпи моментът, в който нещата сменят посоката си.

Знаменитостта се преструва, че разговаря с нея, но в действителност нищо не казва — само я гледа и движи устните си, като голям актьор, какъвто е в действителност. Не го прави с желание и удоволствие. Габриела разбира, че той просто не иска да оставя лошо впечатление у почитателите си отвън, но същевременно не може повече да маха, да се усмихва и да раздава целувки.

— Сигурно ме мислиш за арогантен и циничен човек с каменно сърце. — Най-накрая казва нещо. — Ако някой ден стигнеш, където искаш, ще разбереш какво чувствам. Няма измъкване. Успехът заробва, като същевременно покварява. А в края на деня, когато си лягаш с различни мъже, ще се питаш: струваше ли си? Защо винаги съм го искала?