Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 141

— Господин Морис, аз не съм дошъл тук…

Морис леко повишава тон.

— Аз пък не съм ви канил. Правя ви услуга. Ако желаете, можете да си вървите. Ако останете, престанете постоянно да прекъсвате разсъжденията ми. Когато искаме да хванем някого, трябва да разберем как мисли.

— Значи наистина смятате, че става дума за сериен убиец?

— Още не съм свършил.

Савой се овладява. И за какво ли бърза толкова? Няма ли да е интересно да остави пресата да вдигне обичайната врява, преди да излезе с желаното заключение?

— Добре. Продължете.

Морис се намества в стола и обръща огромния монитор така, че Савой да може да вижда какво има там — една гравюра, най-вероятно от XIX век.

— Това е най-известният от всички серийни убийци — Джак Изкормвача. Действал е в Лондон през втората половина на 1888 г. и е убил шест или седем жени на публични или полупублични места. Разпарял коремите им и вадел от там червата и матките. Така и не го открили. Превърнал се е в легенда, като и до ден-днешен се търси истинската му самоличност.

Картината се сменя — появява се нещо, подобно на астрологически кръг.

— Такъв е бил подписът на серийния убиец, наречен Зодиака. Доказани са поне пет случая на убити от него двойки в Калифорния — за шест месеца. Били младежи, които спирали с колите си на усамотени места, за да се наслаждават на интимни преживявания. Пращал на полицията писмо с този знак, напомнящ келтски кръст. И до ден-днешен никои не е успял да разбере кой е той. Както при случая с Джак, така и що се отнася до Зодиака, учените смятат, че става дума за хора, които са се опитвали да възстановят морала в своите общности. Имали са, да речем, мисия за изпълняване. И противно на онова, което пресата се опитва да внуши, измисляйки плашещи имена, като например Бостънския удушвач или Детеубиеца от Тулуза, те се събират със съседите си в края на седмицата и работят усърдно, за да си изкарват прехраната. Никой от тях не се облагодетелства финансово от престъпните си деяния.

На Савой започва да му става интересно.

— Тоест може да е всеки, дошъл в Кан за Фестивала…

— … решил съзнателно да всее ужас поради някоя абсурдна причина, като примерно „да се бори срещу диктата на модата“ или „да спре разпространението на филми, пораждащи насилие“. Пресата измисля някой зловещ израз, с който да го нарича, и започва с подозренията. На престъпника му се приписват всякакви злодеяния, с които няма нищо общо. Настава паника, която бива прекратена, ако случайно — повтарям, случайно — бъде заловен. Защото често той действа известно време, а после изчезва безследно. Оставил е следа в историята, евентуално може да напише някой дневник, който ще бъде открит след смъртта му, и толкова.

Савой вече не поглежда часовника. Телефонът му звъни, но решава да не отговаря — въпросът се е оказал по-сложен, отколкото е предполагал.