Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 127

Така ще бъдат в отлична форма за обедите, където се хранят безплатно и се чувстват важни заради самия факт, че са поканени, за галавечерите, където трябва да оставят много пари, освен ако нямат връзки на високо ниво, за партита, които се провеждат след вечеря и се проточват до сутринта, за последното кафе или уиски в бара на хотела. Всичко това е съпроводено с много посещения до тоалетната за оправяне на грима, за наместване на вратовръзката, за изтупване на пърхота или праха, попаднали върху раменете на сакото, за проверяване на очертанията на червилото.

Най-накрая, прибирайки се в луксозните хотелски стаи, намират леглото си оправено, менюто за закуска, прогнозата за времето, шоколадов бонбон (веднага изхвърлен заради многото калории), пощенски плик с имената, изписани с красив почерк (никога не го отварят, защото вътре е стандартното писмо от управителя на хотела, с което им казва „Добре дошли“) редом с кошница плодове (жадно погълнати, понеже съдържат сериозна доза фибри, изключително полезни за функционирането на организма и за предотвратяването на газове). Гледат се в огледалото, докато свалят вратовръзката, грима, роклите, смокинга, и си казват: „Нищо, нищо важно не се случи днес. Може би утре ще е по-добре.“

Ева е облечена с красива рокля на „XX“, която излъчва едновременно дискретност и елегантност. Отвеждат ги до местата им, точно пред подиума, близо до фотографите, които вече са започнали да влизат и да разполагат техниката си.

Приближава един журналист и задава неизменния въпрос:

— Господин Хюсеин, кой е най-добрият филм, който гледахте до момента?

— Смятам, че е твърде рано да изказвам мнение — неизменният отговор. — Гледах много интересни неща, но предпочитам да изчакам края на Фестивала.

В действителност не е гледал абсолютно нищо. По-късно ще говори с Гибсън, за да разбере кой „е най-добрият филм за сезона“.

Русото любезно момиче моли репортера да се отдръпне. Пита ги дали ще посетят коктейла, организиран от правителството на Белгия веднага след ревюто. Казва, че ще присъства и един от министрите, който искал да разговаря с него. Хамид приема поканата, тъй като Белгия инвестира цели състояния, за да могат дизайнерите й да бъдат признати в световен мащаб и така да си възвърне част от славата, изгубена с изчезването на колониите в Африка.

— Да, може би ще дойда да пийна чаша шампанско.

— Мисля, че после имаме среща с Гибсън — прекъсва го Ева.

Хамид схваща посланието. Казва, че е забравил за тази уговорка, но ще се свърже с министъра по-късно.

Някои фотографи ги виждат и започват да снимат. В този момент те са единствените хора, интересуващи медиите. По-късно пристигат манекенки, които вече са предизвиквали вълнение и ярост в миналото, които позират и се усмихват, дават автографи на някои зле облечени присъстващи сред публиката и правят всичко възможно да бъдат забелязани с надеждата отново да видят лицата си на страниците на вестниците и списанията. Фотографите се обръщат към тях, знаейки, че правят това само за да изпълнят задължението си и да задоволят издателите — никоя от онези снимки няма да бъде публикувана. Модата е настоящето. Манекенките отпреди три години — с изключение на онези, които все още могат да се появяват на първа страница във вестниците заради внимателно подготвените от техните агенти скандали или заради това, че наистина са успели да се откроят от останалите — се помнят само от хората, които винаги остават зад металните заграждения при входа на хотелите или от жени, които не успяват да следват събитията със скоростта, с която те се променят.