Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 129

Паулу Коелю

А да се намери изключителна жена, която видимо „да е нормален човек“ е почти непосилна задача.

Минало е времето на манекенките, които служеха само като ходещи закачалки на дизайнерите. Разбира се, доста по-лесно е да се облече някой по-слаб, понеже дрехите стоят по-добре. Минало е времето, когато рекламите на луксозни мъжки стоки се правеха с красиви модели. Това имаше успех по времето на юпитата, в края на осемдесетте години, но днес изобщо не продава. Тъкмо обратното на жената, при мъжа няма определен модел за красота — това, което той търси при закупуване на стока, е нещо, което да го свързва с колегата или с приятелите по чашка.

Името на Жасмин стигна до Хамид с коментара „тя е перфектното лице за новата ви колекция“ просто защото я бяха видели как дефилира. Името дойде с хвалби като „има необикновена харизма и въпреки това всички могат да се идентифицират с нея“. За разлика от манекенките в клас В, които преследват договори и мъже с възможности да ги превърнат в звезди, най-доброто издигане в модата — това вероятно важи за всяко нещо, което трябва да бъде наложено — са коментарите на посветените в тази област. В момента, в който някой модел е готов да бъде „открит“, залозите се вдигат, въпреки че няма никаква логика в това. Понякога се получава. Понякога — не. Но пазарът е такъв, не може винаги да се печели.

Залата започва да се пълни. Местата на първия ред са запазени. Група мъже и жени заемат няколко, но останалите продължават да са празни. Публиката седи на втори, трети и четвърти ред. Известна манекенка, омъжена за футболист, която много пъти е пътувала до Бразилия, понеже „я обожава“, сега е в центъра на вниманието на фотографите. Всички знаят, че „пътуване до Бразилия“ е синоним на „пластична операция“, но никой не си позволява да го коментира открито. Междувременно, след известно познанство, се пита дискретно дали освен посещаването на красотите на Салвадор и танците на карнавала в Рио не може да се намери и някой лекар с опит в пластичната хирургия. Подава се визитна картичка и разговорът е приключен.

Любезното русо момиче изчаква хората от пресата да свършат работата си (те питат и манекенката кой е най-добрият филм според нея) и веднага я отвежда до единственото свободно място до Хамид и Ева. Фотографите приближават и правят десетки снимки на тримата — великият дизайнер, неговата съпруга и манекенката, превърната в домакиня.

Някои журналисти искат да разберат какво смята за работата на дизайнера. Тя вече е свикнала с такива въпроси:

— Дойдох да се запозная. Чух, че е много талантлив.

Журналистите настояват, сякаш не са чули отговора. Повечето са белгийци — френската преса още не се е заинтригувала от темата. Русото симпатично момиче ги моли да оставят гостите на спокойствие.

Те се отдалечават. Бившата манекенка, седнала до него, се опитва да завърже разговор, казвайки, че обожава всичко, което прави. Той благодари любезно. Ако тя е очаквала като отговор „трябва да поговорим след ревюто“, то в този момент навярно е разочарована. Въпреки това започва да разказва живота си — снимките, поканите, пътуванията.