Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 125

Би убил жената, която обича, за да я спаси от дълго и болезнено самоунищожение.

Игор гледа мазератито, което току-що е спряло отсреща на забранено за паркиране място. Една абсурдна и неудобна кола, принудена да се движи със същата скорост, както и останалите автомобили въпреки възможностите на мотора си. Освен това е прекалено ниска за второстепенните пътища и същевременно прекалено опасна за магистралите.

Мъж на около петдесет години — но опитващ се да изглежда на трийсет — слиза с огромно усилие, тъй като вратата е прекалено близо до земята. Влиза в пицарията и си поръчва пица „Четири сирена“ за вкъщи.

Мазерати и пицария. Тези неща не се връзват. Но се случват.

Изкушението се връща. Сега вече не му говори за прошка и щедрост, не му казва да забрави миналото и да продължи нататък. Сега е по-различно. Започва да поставя съмнението за истината в съзнанието му. Ами ако Ева наистина е толкова нещастна, колкото казва? Ако въпреки дълбоката си любов към него с погрешното си решение вече е пропаднала в пропастта, откъдето няма връщане, както се бе случило с Адам в мига, когато бе приел дадената му ябълка и така бе осъдил целия човешки род?

Планирал е всичко, повтаря си го за хиляден път. Идеята му е да се върнат заедно и да не позволят една толкова малка дума като „сбогом“ да съсипе напълно живота и на двамата. Разбира, че всеки брак минава през кризи, особено след осемнайсет години. Но Игор знае, че добрият стратег трябва постоянно да променя плановете. Отново изпраща съобщение по мобилния телефон, само за да се увери, че ще го получи. Става и отправя една молитва да не му се налага да пие от чашата на отказа.

Душата на малката продавачка на сувенири е до него. Сега разбира, че е допуснал несправедливост — нямаше да му коства да почака още малко, докато намери по-равностоен противник, като например псевдоатлета с боядисаната коса, присъстващ на онзи обяд. Или докато изникне абсолютната необходимост да спаси някого от нови страдания, какъвто бе случаят с жената на плажа.

Ала момичето с дебелите вежди сякаш се носи като светица край него и го моли да не съжалява за постъпките си. Спасил я е от едно бъдеще, изпълнено със страдание и болка. Нейната чиста душа малко по малко прогонва Изкушението, помагайки му да разбере защо е дошъл в Кан — не за да си възвърне една загубена любов, защото това е невъзможно.

Той е тук, за да спаси Ева от упадъка и огорчението. Въпреки че постъпи несправедливо с него, много пъти му е помагала и това заслужава отплата.

„Аз съм добър човек.“

Отива до касата, плаща, взема си малка бутилка минерална вода. Когато излиза, я излива цялата върху главата си.

Трябва да мисли трезво. Толкова дълго бе мечтал за този ден, а сега е объркан.

17:06 ч.

Въпреки че модата се обновява на всеки шест месеца, едно нещо си остава съвсем същото — охранителите на входа винаги са с черни костюми.

Хамид е мислил да промени това на своите ревюта — да сложи охрана с цветни дрехи например. Или само в бяло. Но ако наруши общото правило, критиците ще коментират повече „ненужните нововъведения“, отколкото онова, което наистина има значение — колекцията на ревюто. Освен това черното е идеалният цвят — консервативен, загадъчен, записан в колективното подсъзнание посредством холивудските филми. Добрите се обличат в бяло, а лошите — в черно.