Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 126

„Представете си Белият дом да беше Черният дом. Всички щяха да мислят, че вътре обитава духът на мрака.“

Всеки цвят си има предназначение, макар хората да смятат, че се избират произволно. Черното плаши. Червеното шокира и парализира. Жълтото привлича вниманието. Зеленото умиротворява нещата и създава усещане, че можеш да продължиш нататък. Синьото успокоява. Оранжевото смущава.

Охранителите трябва да са облечени в черно. Така е било от самото начало и така ще бъде.

Както винаги има три различни входа. Първият е за пресата: малко журналисти и много фотографи с тежка техника, които уж са любезни едни към други, но винаги са готови да сръгат колегите си, когато настъпи мигът да се избере най-подходящият ъгъл, уникалната снимка, перфектният момент, крещящата грешка. Вторият вход е за гостите. Седмицата на модата в Париж не се отличава по нищо от този курорт в Южна Франция — и там, и тук хората винаги са зле облечени и почти със сигурност не разполагат с толкова пари, че да си купят тоалетите, които ще им покажат. Ала трябва да са там с мизерните си дънки и фланелки, издаващи лош вкус, но с маркови маратонки, които се набиват на очи. Убедени са, че така демонстрират липсата на всякакво притеснение и свойското си отношение към средата, което е абсолютна лъжа. Някои носят чанти и колани, които може и да струват скъпо, но така изглеждат още по-смехотворно — като платно на Веласкес в пластмасова рамка.

Най-накрая е ВИП входът. Охранителите никога нищо не знаят, те просто държат ръцете си скръстени отпред и гледат застрашително — сякаш са истинските собственици на мястото. Приближава се любезно момиче. Обучено е да запаметява лицата на известните хора. В ръцете си държи списък и се отправя към двойката.

— Добре дошли господин и госпожо Хюсеин. Благодаря, че потвърдихте присъствието си.

Минават най-отпред. Въпреки че коридорът е един за всички, заграждение от метални стойки с ленти от червено кадифе показва кой кой е в действителност и кои са най-важните хора. Това е Малкият звезден миг, когато с теб се отнасят по специален начин, и макар че това ревю не е част от официалния календар — в края на краищата не бива да се забравя, че Кан е кинофестивал, — протоколът трябва да се спазва строго. Заради Малките звездни мигове на всички паралелни събития (вечери, обеди и коктейли) мъжете и жените прекарват часове наред пред огледалото, убедени, че изкуственото осветление не вреди чак толкова на кожата, колкото слънцето навън, където се налага да се мажат с тонове защитни кремове. Намират се на две крачки от плажа, но предпочитат сложни апарати за почерняване в салоните за красота, винаги на една крачка от мястото, където са отседнали. Ако решат да се разходят по „Ла Кроазет“, биха се насладили на прекрасна гледка, но колко ли калории щяха да изгорят по време на тази разходка? По-добре да ползват пътечката за бягане в малките спортни зали в хотелите.