Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 123

В действителност винаги е мечтала за непознати неща и приключения. Ако е имала възможност да си избере професия, когато е била млада, щяла да работи с изкуство. От дете обичала да прави колажи от снимките в списанията на Комунистическата партия. Въпреки че не ги харесвала, успявала да оцвети мрачните дрехи и да се радва на резултатите. Било трудно да намери рокли за куклите си и затова ги обличала с дрешки, ушити от майка й. Ева не просто се възхищавала на малките тоалети. Казвала си, че един ден тя самата ще може да ги създава.

В бившия Съветски съюз нямало мода. Започнали да научават какво става в останалата част от света едва след падането на Берлинската стена, когато се появили чуждите списания. Тя вече била пораснала и сега правела поживи и по-интересни колажи. Един ден решила да сподели пред семейството си, че нейната истинска мечта е точно тази — да рисува дрехи.

Щом завършила гимназия, родителите й я изпратили в Юридическия факултет. Колкото и да били доволни от извоюваната наскоро свобода, имало някои капиталистически идеи, които щели да разрушат страната, да отдалечат народа от истинското изкуство, да заменят Толстой и Пушкин с разни шпионски книги, да съсипят класическия балет с модерни кълчения. Тяхната единствена дъщеря трябвало бързо да бъде отдалечена от моралния упадък, дошъл с „Кока-кола“ и луксозните коли.

В университета Ева срещнала един хубав, амбициозен младеж, който разсъждавал точно като нея — не можем да продължаваме да мислим, че режимът, при който са живели нашите родители, ще се върне. Той си е отишъл завинаги. Време е да се започне нов живот.

Харесала своя състудент. Започнали да излизат. Видяла, че е интелигентен и способен да постигне много неща в живота. Разбирал я. Да, бил воювал в Афганистан, бил раняван по време на битка, но нищо сериозно. Никога не се оплаквал от миналото и през дългите години, които прекарали заедно, тя не забелязала никакви симптоми на неуравновесеност и травмираност.

Една сутрин младежът й донесъл букет рози. Казал, че напуска университета, за да започне да развива собствен бизнес. Веднага й предложил брак. Тя приела. Въпреки че изпитвала към него само възхищение и симпатия, решила, че любовта ще дойде по време на съжителството. А и той бил единственият, който наистина я разбирал и поощрявал. Ако оставела възможността да й се изплъзне, може би никога повече нямало да намери човек, който да я приеме такава, каквато е.

Оженили се без много формалности и без подкрепата на родителите си. Той взел пари назаем от хора, които тя смятала за опасни, но не могла да направи нищо. Малко по малко компанията, която създал, започнала да расте. След почти четири години заедно тя заявила — умирайки от страх — първото си изискване. Веднага да върне парите на хората, които му били дали заеми и които сякаш не се интересували дали ще им ги върне. Послушал я. По-късно много пъти й благодарил за това.