Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 122

Всичко това бе преувеличено, но той се почувства добре, като узна, че не е единственият мъж, възбуждащ се от мисълта, че жена му си има любовник. И се разстрои, че знае толкова малко за човешката природа, особено за мъжете — неговите разговори се въртяха само около сделки и рядко засягаха нещо лично.

Отново мисли за записите. В Лондон (седмиците на модата се провеждаха последователно, за да се облекчи малко животът на професионалистите) въпросният дизайнер вече беше влюбен, което не беше никак изненадващо, след като беше срещнал една от най-специалните жени на света. Ева от своя страна все още се чувстваше изпълнена със съмнения. Хюсеин беше вторият мъж в живота й, с когото правеше любов. Работеха в една и съща област и тя се чувстваше много по-неспособна от него. Трябваше да се откаже от мечтата си да се занимава с мода, тъй като беше невъзможно да се конкурира с бъдещия си съпруг — щеше отново да стане една обикновена домакиня.

Но най-лошото бе, че сама не можеше да си обясни как така някой с толкова много власт се интересува от рускиня на средна възраст.

Игор щеше да й обясни, ако тя му дадеше поне една възможност да поговорят — дори само присъствието й можеше да събуди светлината у всички заобикалящи я, да ги накара да дадат най-доброто от себе си, да възкръснат от пепелта на миналото, пълни с живот и надежда. Така както се беше случило с младежа, завърнал се от кървава и безсмислена война.

Изкушението се връща. Дяволът казва, че не е точно така, той сам е надмогнал своите травми, работейки толкова много. Въпреки че работохолизмът можел да се смята от лекарите за психическо разстройство, всъщност бил начин за лекуване на душевните рани чрез прошка и забрава. Ева не била толкова важна — Игор трябвало да престане да отъждествява всичките си емоции с една вече несъществуваща връзка.

„Ти не си първият — повтаряше Дяволът. — Ти си подмамен да правиш злини, мислейки, че правиш добро.“

Игор започва да се изнервя. Той е добър човек. Винаги когато му се е налагало да действа твърдо, е било в името на някоя по-висша цел — да служи на страната си, да спаси от излишни страдания някои нещастни същества, да използва едновременно другата буза и камшика, както е сторил Исус Христос, неговият единствен модел в живота.

Прекръства се, надявайки се, че така ще прогони Изкушението. Насилва се да мисли за записите, в които Ева казва, че не е щастлива с новия си мъж. Но също, че няма да се върне към миналото, тъй като е била омъжена за един „неуравновесен“ човек.

Какъв абсурд. Очевидно мозъкът й е промит от новата среда. Навярно е в много лоша компания. Сигурен е, че лъже, като казва на своята руска приятелка, че навремето се е омъжила за него поради една-единствена причина — от страх да не остане сама.

В младежките си години се чувствала отхвърлена от другите. Никога не успявала да бъде себе си и трябвало да се преструва, че се интересува от същите неща, от които и приятелките й, че участва в същите игри, че се забавлява по време на събиранията, че търси хубав мъж, който да й даде сигурност в дома, деца и вярност в брака. „Всичко това е лъжа“, признава пред приятелката си.