Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 120

Паулу Коелю

Изкушението сега променя подхода си — иска да го уплаши, както прави със слабите хора. Очевидно Дяволът няма ни най-малка представа за преживяното от него и колко по-силен е станал от изпитанията, пред които съдбата го е изправяла.

Взема мобилния си телефон и написва ново съобщение.

Представя си каква ще бъде реакцията на Ева, когато го получи. Нещо вътре в него му подсказва, че ще се уплаши, но едновременно с това ще остане доволна. Тя дълбоко се разкайва за постъпката си отпреди две години. Беше оставила всичко, включително дрехите и бижутата си, и беше накарала адвоката си да влезе във връзка с него за всичко необходимо за официалния им развод.

Причина: несъвместимост на характерите. Сякаш всички интересни хора по света мислят по един и същи начин и имат много общо. Разбира се, че бе лъжа — беше се влюбила в друг.

Любов. Кой на света може да каже, че за пет години брак не е поглеждал настрани и не е търсил чужда компания? Кой може да каже, че поне веднъж в живота си не е изневерявал, та макар и само в мислите си? А колко жени и мъже, напуснали домовете си по тази причина, са открили, че любовта е нетрайна, и накрая са се върнали при истинските си партньори? Трябва малко зрялост и всичко може да бъде забравено. Това е съвсем нормално, приемливо, част от човешката биология.

Разбира се, осъзна го малко по малко. Отначало беше наредил на адвокатите си да бъдат крайно непреклонни — щом тя искаше да го напусне, трябваше да се откаже и от състоянието, което бяха натрупали заедно — рубла по рубла и цент по цент — в продължение на почти двайсет години. Цяла седмица ходи пиян, докато чакаше отговора. Не го интересуваха парите, правеше го, защото на всяка цена си я искаше обратно, а това беше единственият натиск, който можеше да й окаже.

Ева се отказа от всичко. Нейните адвокати приеха условията.

От пресата научи за новата връзка на бившата си жена. Един от най-преуспелите дизайнери на планетата, човек, който беше тръгнал от нулата, като него. И той на четирийсет години, като него. Беше известен с това, че не е арогантен, че работи денонощно.

Като него.

Не можеше да проумее случилото се. Малко преди да замине за едно модно ревю в Лондон, бяха прекарали един от редките моменти на усамотение и романтика в Мадрид. Въпреки че бяха пътували със самолета на компанията, въпреки че се бяха настанили в хотел с всичките удобства, за които може да се сети човек, бяха решили да преоткрият света заедно. Не си правеха резервации в ресторантите, влизаха след чакане на огромни опашки в музеите, возеха се с таксита вместо в лимузините с шофьор, които винаги ги чакаха отвън, вървяха пеш и се губеха из града. Ядяха много, пиеха още повече, прибираха се изморени и доволни, правеха любов всяка нощ, както някога.

Наложиха си да не включват лаптопите и мобилните си телефони. Не беше лесно, но успяха. И се върнаха в Москва със сърца, преизпълнени със спомени, и с усмивки на лицата.

Той отново потъна в работата си, изненадан, че нещата бяха продължили да вървят добре въпреки отсъствието му. Тя замина за Лондон другата седмица и повече не се върна.