Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 12

Игор вади от джоба си шишенце с някаква течност.

— … ето с такъв размер. Това трябваше да направя, когато видях, че Ева се кани да си тръгне. Да отложа решението й, да я накарам да помисли още малко, да прецени последствията. Когато хората започнат да разсъждават над решенията, които трябва да вземат, накрая обикновено се отказват — за определени стъпки се изисква много смелост. Но аз бях прекалено горделив, смятах, че е нещо временно и че ще се опомни. Убеден съм, че сега съжалява и, както казах, иска да се върне. Но за целта трябва да разруша някои светове.

Изражението му е променено и Оливия вече не намира случката за забавна. Тя се изправя.

— Добре, трябва да работя.

— Но аз ви платих, за да ме изслушате. Платих достатъчно за цял ден работа.

Тя пъха ръка в джоба си, за да извади оттам получените пари, и тогава вижда насочения към лицето й пистолет.

— Седнете.

Първата й мисъл е да побегне. Възрастната двойка приближава бавно.

— Не бягайте — казва той, сякаш чете мислите й. — Нямам никакво намерение да ви застрелям, ако седнете и ме изслушате докрай. Ако не направите нищо, а просто ми се подчините, кълна се, че няма да стрелям.

През главата на Оливия бързо преминават редица решения — да тича на зигзаг е първото, което й хрумва, но осъзнава, че краката едва я държат.

— Седнете — повтаря мъжът. — Няма да стрелям по вас, ако правите каквото ви казвам. Обещавам.

Да. Би било абсолютна лудост да стреля в слънчевата сутрин с коли по улицата и хора, отиващи към плажа.

Движението става все по-оживено, увеличават се и пешеходците. По-добре да направи каквото иска мъжът — просто защото няма избор, а и вече усеща, че ще припадне.

Подчинява се. Сега трябва да го убеди, че не представлява заплаха за него, да изслуша оплакванията му на изоставен съпруг, да обещае, че не е видяла нищо, а щом се появи патрулиращият полицай, да се хвърли на земята и да крещи за помощ.

— Зная точно какво чувствате — опитва се да я успокои мъжът. — Симптомите на страха са все същите от памтивека. Било е така, когато хората са се изправяли срещу дивите зверове, и продължава да е така до ден-днешен — кръвта се отдръпва от лицето и кожата, защитавайки тялото и избягвайки кръвоизливите — оттам това пребледняване. Червата се отпускат и изхвърлят всичко навън, за да попречат на токсичните вещества да отровят организма. Тялото отказва да помръдне в първия момент, за да не предизвика звяра и да избегне нападение при подозрителен жест.