Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 10

Оливия решава, че ще е твърде нетактично да попита защо. Мъжът на четирийсет години продължава на перфектен френски:

— Смятахме да си осиновим дете. Две-три години мислихме по въпроса. Но животът ни започна да става твърде динамичен — пътувания, коктейли и вечери, срещи, сделки.

— Когато седнахте тук, за да си приказваме, помислих, че сте някой ексцентричен милионер, който търси приключения. Доволна съм, че си говорим за тези неща.

— Вие мислите ли за бъдещето си?

— Мисля и смятам, че мечтите ми не са по-различни от вашите. Разбира се, и аз искам да имам деца.

Тя замълчава. Не бива да нарани своя събеседник, който се е появил така изневиделица.

— … ако е възможно, разбира се. Понякога Господ има други планове.

Той сякаш не обръща внимание на отговора й.

— Само милионери ли идват на Фестивала?

— Милионери или такива, които се смятат за милионери, или други, които искат да станат милионери. По това време градът прилича на лудница — всички се преструват на много важни, само истински важните — не. Те са по-любезни, защото не трябва да доказват никому нищо. Невинаги си купуват сувенир от мен, но поне се усмихват, казват по някоя мила дума и ме гледат с уважение. Вие защо сте тук?

— Господ е сътворил света за шест дни. Но какво е светът? Това, което вие и аз виждаме. Всеки път, когато умира човек, част от вселената е разрушена. Всичко онова, което този човек е чувствал, преживявал, наблюдавал, изчезва заедно с него, така както сълзите изчезват в дъжда.

— „Като сълзи в дъжда“… Да, гледала съм филм, където използваха тази фраза. Не помня кой беше.

— Не съм дошъл, за да плача. Дойдох, за да изпратя послание на жената, която обичам. Затова е необходимо да залича някои вселени или светове.

Вместо да се уплаши от думите му, Оливия се разсмива. В действителност този хубав, добре облечен мъж с перфектен френски изобщо не прилича на луд. Омръзнало й е да слуша все същите приказки: много сте красива, можехте да сте в по-добро положение, колко струва това, колко струва онова, скъпичко е, ще пообиколя и ще се върна по-късно (което никога не се случва) и така нататък. Руснакът поне има чувство за хумор.

— А защо искате да разрушите света?

— За да изградя отново моя собствен.

Оливия би могла да се опита да утеши човека до себе си. Но се страхува да не последва известната фраза: „Бих искал вие да дадете смисъл на живота ми“, с което разговорът веднага ще приключи, тъй като тя има други планове за своето бъдеще. Освен това би било пълна глупост от нейна страна да поучава доста по-възрастен и доста по-успял от нея човек за това как да превъзмогне проблемите си.

Изходът е да се опита да разбере повече за него. В крайна сметка той си е платил — при това добре — за времето й.

— Как мислите да го постигнете?