Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 11

— Вие знаете ли нещо за жабите?

— За жабите ли?

Той продължава:

— Според редица биологически изследвания, когато една жаба бъде поставена в съд с вода от нейното собствено езеро, тя остава неподвижна, докато загряваме водата. Не реагира на постепенното повишаване на температурата и когато водата заври, умира сварена и щастлива.

Друга жаба, хвърлена в съда, в който водата вече ври, моментално изскача навън. Поопарена е, но е жива.

Оливия не схваща съвсем точно какво общо има това с разрушаването на света. Игор продължава:

— Вече съм бил жаба в загряваща се вода. Не разбирах, че са настъпили промени. Смятах, че всичко е наред, че лошото ще отмине, че е само въпрос на време. Бях готов да умра, защото изгубих най-скъпото в живота си. Вместо да реагирам, аз просто се поклащах апатично на повърхността, докато водата ставаше все по-гореща и по-гореща.

Оливия събира смелост и пита:

— Какво загубихте?

— В действителност не съм загубил нищо. В живота има моменти, когато двама души се разделят само за да могат да осъзнаят колко са важни един за друг. Да речем, че вчера я видях с друг мъж. Зная, че тя иска да се върне, че все още ме обича, но се страхува да направи тази крачка. Има сварени жаби, които все още вярват, че най-важното е покорството, а не компетентността — управлява, който може, и се подчинява, който има ум. А къде е справедливостта в цялата тая работа? По-добре да излезеш попарен от някоя ситуация, но жив и готов за действие. Сигурен съм, че вие можете да ми помогнете.

Оливия си представя какво минава през главата на мъжа до нея. Как някой е в състояние да изостави един толкова интересен човек, който може да говори за неща, които никога преди не е чувала? В края на краищата в любовта няма никаква логика — въпреки че е млада, тя е наясно с това. Нейният приятел например понякога се държи доста грубо, от време на време дори я удря без причина, но при все това тя не може да прекара и ден далече от него.

За какво си говореха? За жаби. За това, че тя може да му помогне. Разбира се, че не може, по-добре е да смени темата.

— А как смятате да разрушите света?

Игор сочи към единственото свободно платно на „Ла Кроазет“.

— Да речем, че аз не искам вие да отидете на някое парти, но не мога да го кажа открито. Ако изчакам задръстването и спра някой автомобил насред улицата, след десет минути целият булевард ще е блокиран. Шофьорите ще си мислят: „Сигурно е станала катастрофа“ и ще са по-търпеливи. След петнайсет минути ще дойде полицията с камион, който да премести колата.

— Случвало се е стотици пъти.

— Но аз ще съм излязъл от колата и ще съм пръснал пирони и режещи предмети отпред. Много внимателно, без никой да разбере. Бих проявил достатъчно търпение да боядисам тези неща в черно, та да се сливат с асфалта. В момента, в който камионът приближи, гумите му ще се спукат. Сега вече имаме два проблема и задръстването стига до предградията, където вие навярно живеете.

— Много сте изобретателен. Но най-много да успеете да ме забавите с един час.

Игор се усмихва на свой ред.

— Добре, бих обяснявал няколко часа как мога да усложня проблема. Когато хората се притекат на помощ, ще хвърля, да речем, малка димка под камиона. Всички ще се уплашат. Бих могъл да вляза в колата си, като се преструвам на отчаян, да запаля двигателя и в същото време да разлея малко газ за запалка по пода и да го подпаля. Ще имам време да изскоча от колата, за да наблюдавам какво става. Ще гледам как тя малко по малко пламва, как огънят стига до резервоара и той избухва, после обхваща задната кола и следва верижна реакция. И всичко това само с помощта на една кола, няколко пирона и малко газ за запалка…