Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 14

Оливия усеща, че думите й са предизвикали интереса му. По-добре да не рискува с някоя лудост, защото си спомня погледа и гласа отпреди малко.

— Не мога обаче да го зарежа. Дори и да се появи най-добрият, най-богатият и щедър човек на планетата, не бих заменила приятеля си с него. Не съм мазохистка, не изпитвам удоволствие от това да ме унижават непрекъснато, но го обичам.

Усеща как дулото на пистолета отново опира в гърба й. Казала е нещо неподходящо.

— Аз не съм като този мръсник, приятеля ви! — сега гласът изразява чиста омраза. — Положил съм много труд, за да постигна всичко, което имам. Работих усърдно, понесох доста удари, но оцелях. Борих се честно, въпреки че понякога ми се налагаше да бъда твърд и непреклонен. Винаги съм бил добър християнин. Имам влиятелни приятели, на които съм засвидетелствал благодарност. С една дума, постъпвах както трябва. Никога не съм съсипвал никого по пътя си. Когато съм имал възможност, съм поощрявал жена си да прави каквото иска, а ето какъв е резултатът — сам съм. Да, убивал съм хора в идиотската война, на която ме изпратиха, но не съм загубил представа за действителността. Не съм травмиран ветеран, който влиза в някой ресторант и изпразва автомата си напосоки. Не съм терорист. Може да съм сметнал, че животът е несправедлив към мен, като ми е отнел най-важното — любовта. Но има и други жени и любовното страдание винаги отминава. Трябва да действам, омръзна ми да съм жаба, която малко по малко се сварява.

— Щом знаете, че има и други жени, и си давате сметка, че болката отминава, защо страдате толкова?

Да, тя се държи като възрастна. Дори се изненадва от спокойствието, с което се опитва да обуздае лудия до себе си.

Той сякаш се колебае.

— Не зная как точно да отговоря. Може би защото вече много пъти съм бил изоставян. Може би защото имам нужда да докажа на себе си на какво съм способен. Може би излъгах и всъщност няма други жени — само една-единствена. Имам план.

— Какъв е този план?

— Вече ви казах. Да разруша някои светове. Докато тя разбере, че е важна за мен. Че съм в състояние да поема всякакъв риск, за да си я върна.

Полицията!

И двамата забелязват, че приближава полицейска кола.

— Извинете — казва мъжът. — Щеше ми се да си поговорим още малко. И към вас животът е несправедлив.

Оливия разбира, че това е смъртната й присъда. И тъй като вече няма какво да губи, отново прави опит да се изправи. Ала междувременно ръката на мъжа я докосва по рамото, сякаш я прегръща нежно.

Самозащита без оръжие, или самбо, както е по-познато сред руснаците, е изкуството да се убива бързо с голи ръце, без, дори жертвата да осъзнае какво й се случва. Това изкуство се е развивало през вековете, когато племена и народи е трябвало да се изправят срещу нашествениците без оръжие. Съветската власт го е използвала, когато е трябвало някой да бъде отстранен безследно. Правени са опити да се въведе като бойно изкуство на Олимпиадата в Москва през 1980 година, но е било отхвърлено като прекалено опасно — въпреки всичките усилия на тогавашните комунисти да включат в игрите спорт, който само те владеят.