Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 13

„Всичко това е сън“, мисли си Оливия. Сеща се, че родителите й трябваше да са тук тази сутрин, но те бяха изработвали сувенири и бижута цяла нощ, тъй като очакваха оживен ден. Преди няколко часа беше правила любов с приятеля си, когото смяташе за мъжа на своя живот, въпреки че той понякога злоупотребяваше с нея. Двамата бяха получили оргазъм едновременно, което отдавна не се бе случвало. След закуската реши да не се къпе, както правеше обикновено, и тръгна насам пълна с енергия, окрилена, доволна от живота.

Не, това не се случва наяве. Трябва да му покаже, че е спокойна.

— Да поговорим. Вие купихте цялата ми стока и аз не станах, за да бягам от вас.

Той дискретно опира дулото на пистолета в гърба й. Възрастната двойка минава, поглежда към двамата и не забелязва нищо. Ето я дъщерята на португалеца. Както винаги се опитва да впечатли мъжете със сключените си вежди и детската си усмивка. Не за пръв път я виждат с непознат, който, ако се съди по дрехите, изглежда богат.

Оливия ги гледа втренчено, сякаш погледът й може да им съобщи нещо. Мъжът до нея казва жизнерадостно:

— Добър ден!

Двойката се отдалечава безмълвно — те нямат навика да разговарят с непознати или да поздравяват амбулантните търговци.

— Да, нека поговорим — нарушава мълчанието руснакът. — Не възнамерявам да предизвиквам хаос. Просто давах пример. Жена ми ще разбере, че съм тук, когато започна да й пращам послания. Няма да направя най-очевидното — да отида и да я потърся. Трябва тя сама да дойде при мен.

Ето един изход.

— Ако желаете, аз мога да й предам каквото имате да й съобщите. Стига да ми кажете в кой хотел е отседнала.

Мъжът се разсмива.

— Вие притежавате порока на всички млади — смятате, че сте по-хитра от останалите хора. В момента, в който се измъкнете оттук, ще отидете право в полицията.

Кръвта й застива. Какво означава това? Че ще останат на тази пейка цял ден? Че той накрая ще я застреля, защото може да го разпознае?

— Казахте, че няма да ме застреляте.

— Обещах, че няма, ако се държите като възрастен човек, който уважава моята интелигентност.

Добре, няма да се държи като дете. Може би трябва да му разкаже нещо за себе си. Кой знае, току-виж, успяла да събуди у него съчувствието, което винаги присъства у лудите. Да обясни, че и тя е изпаднала в подобна ситуация, макар и да не е вярно.

Край тях минава момче, което слуша музика от своя айпод. То дори не си прави труда да погледне встрани.

— Аз живея с мъж, който превръща живота ми в ад, но въпреки това не мога да го напусна.

Очите на Игор се променят.

Оливия вярва, че е намерила начин да се измъкне от капана. „Бъди умна, опитай се да мислиш за жената, която се е омъжила за този човек. И бъди честна.“

— Той ме откъсна от приятелите ми. Ревнува ме, въпреки че може да има, която си пожелае. Критикува всичко, което правя, укорява ме, че нямам амбиции. Държи сметка и на малкото пари, които изкарвам на тази сергия.

Мъжът мълчи и гледа към морето. Улицата се изпълва с хора. Какво би станало, ако тя просто скочи и побегне? Способен ли е да стреля? Дали оръжието е истинско?