Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 9

Тъкмо обратното. Игор е готов на всичко, включително и да праща послания, означаващи, че е унищожил нечий свят само за да може тя да разбере, че с радост ще я приеме и миналото ще бъде погребано без никакви въпроси.

Вижда едно момиче, което реди стоката си на тротоара — занаятчийски произведения със съмнителна художествена стойност.

Да, тя ще е жертвата. Тя ще е посланието, което ще изпрати и което със сигурност ще бъде разбрано, щом стигне до целта си. Преди да се приближи, я оглежда с нежност. Тя не знае, че след малко, ако нещата се подредят в негова полза, душата й ще се рее в облаците, свободна от тази идиотска работа, която никога няма да й позволи да постигне мечтите си.

— Колко струва? — пита я на френски.

— Кое си избирате, мосю?

— Всичко.

Момичето, което е на не повече от двайсет, се усмихва.

— Не за пръв път ми предлагат да купят всичко. Следващата стъпка ще е да ме попитате дали може да се поразходим. После: вие сте прекалено хубава, за да стоите тук и да продавате тези неща. Аз съм…

— Не, аз не съм. Аз не работя в киното. Няма да ви направя актриса и да променя съдбата ви. А и нещата, които продавате, не ме интересуват. Имам нужда просто да си поговоря с някого, може и тук.

Момичето поглежда встрани.

— Родителите ми изработват тези сувенири и бижута и аз се гордея с работата си. Някой ден оттук ще мине човек, който ще ги оцени. Моля ви, продължете по пътя си, сигурно няма да ви е трудно да намерите някого, който да ви изслуша.

Игор вади пачка банкноти от джоба си и внимателно ги поставя до нея.

— Простете грубостта ми. Казах това, за да свалите цената. Приятно ми е, казвам се Игор Малев. Вчера пристигнах от Москва и все още съм объркан от часовата разлика.

— Аз съм Оливия — казва момичето, преструвайки се, че вярва на лъжата.

Без да иска позволение, той сяда до нея. Тя се отмества леко.

— За какво искате да си говорим?

— Първо вземете парите.

Оливия се колебае. Но след като се оглежда, разбира, че няма никаква причина да се страхува. Колите започват да се движат по отвореното платно, младите се отправят към плажа, възрастна двойка се приближава по улицата. Тя прибира парите в джоба си, без да ги брои — има достатъчно житейски опит, за да знае, че са повече, отколкото струва стоката й.

— Благодаря, че приехте предложението ми — отвръща руснакът. — За какво искам да си говорим ли? Всъщност не е нищо важно.

— Трябва да сте тук по някаква причина. Иначе никой не идва в Кан, когато градът е непоносим за жителите си и за туристите.

Игор поглежда морето и пали една цигара.

— Пушенето е вредно.

Той пропуска коментара й и пита:

— Според вас в какво е смисълът на живота?

— В това да обичаш.

Оливия се усмихва. Чудесно начало на деня — да говори за по-смислени неща от това колко струва някой сувенир или пък как са облечени хората.

— А за вас в какво е?

— Да, любовта е смисълът. Но аз смятах също, че трябва да имам достатъчно пари, за да покажа на родителите си, че мога да побеждавам. Успях и те днес са доволни от мен. Срещнах идеалната жена, създадох семейство, исках да имам деца, да почитам Господ и да се боя от него. Но не успях да имам деца.