Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 8

Паулу Коелю

Опитва се да продължи размислите си, докато времето минава. Поръчва на Кристел още едно питие — знае името на сервитьорката, защото преди час, когато посетителите бяха по-малко (повечето бяха на вечеря), поръча чаша уиски, а тя каза, че изглежда тъжен и че трябва да хапне нещо, за да си оправи настроението. Той й благодари за загрижеността и бе доволен, че някой наистина се безпокои за това как се чувства.

Може би той е единственият, който знае името на момичето, което го обслужва — останалите искат да знаят името (и по възможност поста) на хората по масите и фотьойлите.

Опитва се да продължи да мисли, но вече минава три часът през нощта, а красивата жена и любезният й кавалер — който впрочем физически много прилича на него — не се появяват отново. Може би са отишли направо в стаята си и сега се любят, може би още пият шампанско на някоя от яхтите, където веселбата започва тогава, когато на всички останали яхти тя е към своя край. А може и да са си легнали и всеки да чете списание, без да се поглеждат един друг.

Няма значение. Игор е сам, уморен е и му се спи.

7:22 ч.

На сутринта се събужда в 7:22 ч., доста по-рано, отколкото би искало тялото му, защото още не е успял да се приспособи към часовата разлика между Москва и Париж. Ако сега си беше в офиса, вече щеше да е провел две-три срещи с подчинените си и да се подготвя за обяда с някой нов клиент.

Но тук има друга задача — да срещне някого и да го пожертва в името на любовта. Трябва му жертва, за да може Ева да разбере посланието му на сутринта.

Изкъпва се, слиза да закуси в почти празния ресторант и тръгва по „Ла Кроазет“ — булеварда с най-луксозните хотели. Няма движение — едното платно е затворено и по него минават само коли с официален пропуск. Другото платно е празно, защото дори хората, които живеят в града, все още не са тръгнали на работа.

Той не изпитва угризения. Вече е преживял най-трудната фаза, когато не можеше да спи от болка и озлобление. Сега разбира поведението на Ева: в крайна сметка моногамията е мит, набит в главите на хората. Прочел е доста неща по темата и знае, че не става въпрос за излишни хормони или пък суета, а за генетична конфигурация, присъща на почти всички животни.

Доказват го изследванията. Учените са направили тестове за бащинство на птици, маймуни и лисици и са установили, че връзката между двойките, силно наподобяваща брака, не означава непременно, че са си верни един на друг. В 70% от случаите рожбата се оказва „извънбрачна“. Игор е запаметил един пасаж от Дейвид Бараш, професор по психология в университета „Вашингтон“ в Сиатъл: „Казват, че само лебедите са си верни, но дори и това не е истина. Единственият животински вид в природата, който не допуска изневярата, е една амеба, Diplozoon paradoxum. Мъжката и женската се срещат, когато са съвсем млади, и техните тела се сливат, образувайки един общ организъм. Всички останали са в състояние да изневеряват.“

Затова не може да обвинява Ева — тя просто е следвала инстинкта на човешката раса. Но тъй като е възпитавана в социални условности, които не зачитат природата, навярно в момента се чувства виновна и смята, че той вече не я обича и никога няма да й прости.