Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 99

– Ако Рудолф са имали помощник – каза бавно Джейкъб, – трябва да са поддържали някакъв контакт с него. Може ли да са използвали сайта, за да си разменят съобщения?

Деси пусна клавиатурата, като че се опари.

– Къде са картичките? – попита Джейкъб.

Деси се протегна към раницата си, която се намираше под леглото. Изтърси всичките копия така, че те заваляха върху чаршафите.

– За какво мислиш? – попита тя.

– Пробвай всички думи, написани на картичките – каза Джейкъб. – Какво е това?

Взе една снимка, която не беше виждал преди. На нея се виждаха двама мъртви или тежко ранени в стая, в която имаше ясни следи от борба.

Деси хвърли бърз поглед на листа.

– Това е снимката от Залцбург. Говорих с репортерката. Тя ми я изпрати по имейл.

Деси опитваше дума след дума: „рим“, „париж“, „мадрид“, „атина“.

Съжалявам – грешна парола.

– Какви са тези цифри? – попита Джейкъб и посочи редицата от обратната страна на плика от Залцбург.

– Телефонен номер на пицария във Виена. Няма нищо общо със случая – поясни Деси.

Изреди всички сгради, които се намираха на картичките: „тиволи“, „колизеум“, „лас вентас“.

Джейкъб потърси снимките от Копенхаген и Осло.

В Осло е дело на Рудолф.

В Копенхаген е имитатор.

– А ако паролата им е не дума, а нещо друго?

Деси го погледна недоумяващо.

– Кога на човек му е нужна тази информация? – попита Джейкъб. – Кога най-много се нуждае от напътствие? В момента, в който се залавя за изпълнение на задачата, нали?

Деси го беше зяпнала, без да отговори.

– Къде човек записва паролата, която му е нужна, за да се добере до инструкциите си? Ами, на нещо, което му е под ръка.

Той вдигна копието с плика от Залцбург.

– Рудолф имаха алиби за убийството в Австрия, – каза той. – Значи трябва да е извършено от съучастника. Опитай с тези цифри.

Деси преписа бавно деветцифровия ред.

След това натисна enter.

Екранът затрептя.

Появи се ново поле.

Деси се задъха.

– Господи, боже мой – възкликна тя.

100.

РАЗСЛЕДВАЩИЯТ ЕКИП се беше събрал в стаята на Мац Дювал. Лицата им бяха бледи и навъсени.

– Имаме ли някаква идея накъде, по дяволите, са тръгнали? – попита Джейкъб и се настани срещу Сара Хьоглунд.

Шефът на полицията поклати глава.

– Пуснати са през задния вход на „Грандхотел“. Оттогава никой не ги е видял.

– А ключът?

– Той е за кутия за съхранение на вещи, знаем само това.

Джейкъб удари с юмрук по масата така, че чашите за кафе подскочиха.

– Алармирахме националната полиция и Интерпол – побърза да каже Мац Дювал. – „Арланда“, „Скавста“, „Ландветер“, „Вестерос“, „Стуруп“ и всички останали летища с международни полети са в повишена готовност. Мостът „Йоресунд“ към Дания е блокиран, претърсват се всички превозни средства. Пристанищата са алармирани. Граничните пунктове са уведомени. Наблюдението на всички пътища в страната и в Европа е засилено. Не могат да напуснат Швеция.

Джейкъб стана.

– Дявол да го вземе! Та те току-що са получили два и половина милиона долара! Могат да си купят собствен джет!

– Цялата сума е в сметка на Каймановите острови – каза Габриела, като прочете един документ пред себе си. – Преводът току-що бе потвърден от банката.