Читать «P. S. Убийците» онлайн
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Пролог
ТОЛКОВА Е МАЛКА – каза британката разочаровано.
Мак Рудолф се засмя, обви шията є с ръка, после я спусна надолу към гърдите є. Не носеше сутиен.
– Акварел върху дървено пано – каза той. – Седемдесет и седем на петдесет и три сантиметра. Идеята била да виси в трапезарията на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо, но Леонардо да Винчи никога не я е завършил.
Почувства как зърното на гърдата є се втвърди под плата.
Силвия Рудолф се присламчи от другата страна на англичанката и я хвана под ръка.
– Не се е казвала Мона Лиза – отбеляза тя, – а само Лиза. „Мона“ е италианско умалително за „дама“ или „нейна милост“.
Бутнаха се напред през тълпата. Съпругът на британката се озова зад Силвия с тяло, плътно притиснато до нейното.
– Някой жаден? – попита той.
Силвия и Мак се спогледаха мигновено.
Намираха се на първия етаж в галерия „Денон“ на Лувъра, в Salle des Etats1. На стената пред тях, окачен зад антирефлексно бронирано стъкло, висеше най-известният портрет на света. А той мислеше за бира!
– Права си – каза Мак и плъзна ръка по гърба на англичанката. – Малка е. Франческо дел Джокондо като че не е имал особено голяма трапезария.
После се усмихна на съпруга є.
– Ти също имаш право. Време е за шампанско!
Слязоха по модерното стълбище към „Порт де Лион“ и се озоваха направо в парижката лятна вечер. Силвия вдъхна
опияняващата смесица от изгорели газове, речна вода и току-що разлистили се дървета и се засмя високо.
– Ах – възкликна тя и прегърна младата жена, – толкова съм щастлива, че ви срещнахме. Без меден месец, разбира се, не може, но човек трябва да види и света. Бяхте ли в „Нотр Дам“?
– Пристигнахме тази сутрин – отвърна съпругът нацупено. – Дори не сме яли.
– О, това трябва бързо да се промени – намеси се Мак. – Знаем прекрасно място долу до Сена.
– „Нотр Дам“ е фантастична – продължаваше Силвия. – Една от най-големите готически катедрали в света, силно повлияна от натурализма. Ще се влюбиш в розетката на южния прозорец.
След което целуна британката по бузата.
Пресякоха реката по „Пон д’Аркол“, подминаха катедралата и се качиха на кея, когато някой засвири меланхолично на френски акордеон.
– Поръчайте си каквото искате – каза Мак и задържа вратата на бистрото. – Ние черпим.
Седнаха на маса за четирима с изглед към реката. Залезът боядиса сградите наоколо в кървавочервено. Премина речен кораб, акордеонистът засвири по-весела мелодия.
Сърдитият британец поомекна след две бутилки вино. Силвия усещаше погледите му и разкопча още едно копче на тънката си блуза. Тя забеляза как съпругата му скришом гледаше Мак – светлорусата му коса, кожата с цвят на мед, момичешките мигли и тренираните бицепси.
– Беше вълшебен ден – каза Силвия, когато Мак плати сметката, и метна раницата си на гърба. – Трябва да запазя нещо за спомен от тази вечер.
Мак въздъхна театрално и се хвана за челото. Тя се промъкна до него и зачурулика:
– Мисля, че „ Диор“ на „Монтен“ е все още отворен.
– Скъпо ще ми излезе това – простена Мак.
Британците се засмяха високо.
Взеха такси до авеню „Монтен“. Мак и Силвия не пазаруваха нищо, но англичанинът извади кредитната си карта и купи отвратителен копринен шал на станалата му наскоро съпруга. Мак предпочете две студени бутилки „Мое & Шандон“ от съседния магазин за вино.
