Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 98
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
– Братът и сестрата Рудолф са извън подозрение – отсече Габриела.
Деси взе мобилния телефон, преди той да го строши в облегалката на леглото.
Джейкъб потъна в спалнята, всички сили го бяха напуснали. Беше прелетял Атлантика два пъти в продължение на една седмица и биологичният му часовник беше изгубил представа кой век беше.
– Как се казваше този клуб за изкуство? – попита Деси и придърпа компютъра към себе си.
Той затвори очи и промърмори.
– „Общество за изкуство без граници“.
Как трябваше да постъпи, за да накара полицията да възобнови разследването?
Не можеше да позволи Рудолф да изчезнат.
– Бинго! – каза Деси. – Виж това!
Тя обърна компютъра към него.
Welcome to the Society of Limitless Art22
You are visitor: 4824
– www.sola.nu – продължи тя. – Това е домейн, регистриран в Ниуе, остров в Тихия океан. Позволяват на всеки да регистрира какъвто и да било адрес за две минути.
Джейкъб хвърли поглед на екрана.
– Това е нещо, с което са се занимавали в университета – поясни той.
Деси кликна пробно върху най-горния раздел.
Въведение.
– Ето го произхода на концептуалното изкуство – каза тя. – Марсел Дюшам се е опитал да покаже писоар на изложба в Ню Йорк през 1917 г. Било му е отказано.
– Не може да бъде – каза Джейкъб.
– Погледни това – продължи Деси.
Джейкъб въздъхна и седна.
Галерията съдържаше дълга редица от странни фотографии, които той едва ли свързваше с изкуство: магистрали, боклуци, една тъжна крава и няколко разтърсващи филма, които представяха – каква изненада! – магистрали, боклуци и вероятно същата крава.
Последно споменатата беше малко трудно да се потвърди със сигурност.
– Та това е лудост – каза Джейкъб.
– Налудничавият им проект за изкуство е сложил край на образованието им – коментира Деси. – Но подобен род неща са важни за тях.
Джейкъб стана, за да намери дънките си.
Откри ги на прага в коридора.
С панталон в едната ръка постоя и позяпа във всекидневната на Деси.
Краят бе дошъл, тук, в апартамент на половината път до Северния полюс. Беше направил каквото можа, но не бе достатъчно. Убийците на Кими щяха да бъдат свободни.
Би ли могъл да живее с това? Каква беше алтернативата?
– Ехо – каза Деси. – Погледни тук.
– Какво?
Върна се обратно при леглото.
– Части от страницата са недостъпни. Трябва ни парола.
22 (От английски) Добре дошли в Общество за изкуство без граници. Вие сте посетител 4824 – бел. прев.
99.
В СРЕДАТА НА СИВИЯ ФОН се появи правоъгълник с приканването:
Деси написа „sola“ в него и екранът премига.
– Не, не вярвам да е толкова просто – каза тя.
В главата на Джейкъб изведнъж проблесна.
В протокола беше споменат ключ, без място.
Тук имаше заключено пространство, без ключ.
– Може би попаднахме на нещо тук – каза той. – Опитай „рудолф“.
Джейкъб се втренчи в Деси. Спомняше си последния разговор с Линдън Гребс.
Чу собствения си отговор да ехти в главата му.
